Читать «Игра на любов» онлайн - страница 19

Сара едва се удържа да не повдигне вежди. Канеха я на порядъчна вечеря? Май беше преценила грешно Пол Друри. А ако не, все пак щеше да й достави удоволствие да покаже на всички, че Дилайт Адамс не е момиче за една нощ!

Сара се усмихна сдържано.

— Ще бъде много мило от ваша страна, господин Друри. Моята… моята кола е на сервиз в момента.

Докато му даваше адреса си, тя си мислеше с ужас, че никога, ама никога не би могла да се оправи в Лос Анжелис, какво остава да шофира с небрежна самоувереност при натовареното движение в пиковите часове. Дилайт беше оставила малкия си „Фолксваген“, но ако зависеше от Сара, той щеше вечно да си стои в гаража.

Този път друга лимузина с друг шофьор щеше да я откара в къщи — по-възрастен мъж с посребрени коси, който почти не отрони дума, освен да я попита за адреса й. Сара се отпусна с въздишка на тапицираната с велур седалка, като протегна крака, благодарна за почивката. Благодари на бога за климатика и леката музика. Тя намери станция с класическа музика и положи усилия да се отпусне, искайки в този момент да не се беше съгласявала с вечерята. Сутринта беше достатъчно напрегната — защо доброволно се беше съгласила на допълнителни мъчения?

„Но ти можеш да играеш, Сара! Всички казаха, че си добра, нали? Дори Гарън Хънт…“

Тази мисъл я накара да се изправи, спомняйки си как я беше целунал, сякаш наистина искаше точно това — как я беше погледнал с тези свои светлосини очи, сякаш… сякаш искаше да я целуне пак и да не спре дотам!

Още като малко самотно момиченце в голямата къща, чувствайки липсата на своята добра, лекомислена, ухаеща на парфюм майка, Сара беше свикнала да разговаря наум със себе си. Сега тя си отправи строго предупреждение: „Той е женен мъж, не забравяй това, глупачке! А и ти вече не си хлътнала по него тийнейджърка. Целувките, дори такива като днешната, вече не значат нищо, особено за мъж като Гарън Хънт, който може да има всяка жена, която си пожелае. По-добре спри да мислиш за това, ако имаш представа какво е добро за теб!“

В малкия апартамент беше горещо и задушно и Сара побърза да отвори стъклената врата, водеща към малката тераса, но навън не беше много по-хладно. Лос Анджелис беше обгърнат от розова мараня, която правеше хълмовете в далечината неясни и нереални. Шумът от улицата изглеждаше по-силен тук, горе, а някой от съседите беше пуснал едно от модните диско парчета и така беше усилил басите, че ритъмът сякаш пулсираше в слепоочията й.

Като влезе отново вътре, Сара включи климатика, съблече се и се протегна, наслаждавайки се на усещането за свобода на тялото си. Колко чудесно би било в този момент да се разхожда гола и да чувства милувката на хладния въздух върху кожата си. Но тя не беше Дилайт и все още не беше постигнала нейната освободеност, затова се задоволи с чифт много къси дънкови шорти и бюстие с гол гръб, които всъщност бяха на сестра й.