Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 61

Както и при разбунтуванията на другите места, турското население в първия миг изтръпнало, обхванато от някакъв панически уплах, за да се смени тутакси със самоувереност и със фанатически бяс и жажда за безпощадно изтребление на българите. Свирепите нагони особено оживяли в дивото и природно зверско мохамеданско население в Родопите. Тук са били сборни пред Батак, в многохилядна дрипава и обръжена сган, мюсюлманите от Енимахле, от Барутина, от Беглика, от Чепинско, под главното началство на Барутински Ахмедага, полицейски началник на всички доспатски села. Както узнаваме от книгата на г. Манчов — две господствующи и еднакво силни чувства са тласнали тая полуразбойническа сган към опустошението на Батак: ненавистта против гявурите и лакомията за грабеж и обир. Последното ясно се види от снова, което е ставало преди изтреблението на батачани: предварително били им са обирани или чрез мъки изтеглени всичките пари и нанизи, били им са свалени всичките дрехи от гърба, най-напред са щадили срамежливостта на жените и им са оставяли ризите, но скоро и тях ги карали да събличат и да лягат съвсем голи на дръвника. Унижението е надминувало ужаса. Страшната погрешка на предаване оръжието си, без да спаси Батак, направила е агонията му по-зла и е отнела на гибелта му оня печат на героизъм, който прослави Перущица.

На едно място стражарът ме спира.

— Тук беше мостът, гдето турците колеха на дръвник батачани… Около триста души мъже и жени са посекли тука с топор. По-напред са ги събличали голи да се не опръскат дрехите. А джелатите се превързали с червени престилки, взети от батачанки, и тяк да ги не омаца кръвта… Триста глави са паднали тука, реката се зачервила и чак в Пещерата видяли как е кървава…

Аз с трепет си спомням, че тоя ужасен мост е същият, за който говори Мак Гахан. Питам какво е станал.

— Отвлече го по-лани реката… Ето тука са пък трапищата — те още личат — гдето са били заровени главите и труповете… А там при Богдановата къща има други дупки… Когато дохождаха англичаните подир два месеца да изпитват, конете им потънали до колене в меса и трупове²⁶. Един грабна една китка руси косии от главата на дете и една детинска ръчичка и ги скри в джеба си… Той плачеше, като дете… Той по-после в Смесената комисия, когато турците искали да уверяват, че убитите са само бунтовници, той извадил косицата и ръката, турил ги на масата и викнал разярен: „На бунтовник ли са тия? А? Кажете, на бунтовници ли са тия?“