Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 60

XXVI. Старото Гробе. — Епопеята на един отвлечен мост и на една изчезнала къща

Иванчо се прощава с нас и отива на друга посока — към селото си. Ние възвиваме зад един ъгъл и слазяме при гостилницата „Македония,“ или „Москва“ — не помня добре. В кафенето аз разпитвам ханджията где е старата Баташка черква — черквата на клането, която знам, че е съхранена. Аз имам на разположение само един и половина час за почивка, за това искам да се възползувам от нея, за да мога да видя знаменитите паметници на Батак. Ханджията, който ми се чини, че е цинцарин, разбра моето любопитство и ми дава куп сведения за клането, сред заглушителния вик на рояк сополиви деца, на които той е баща, и които му се мятат по рамото, по гърба, по коленете, или го дърпат; или си нанасят удари и реват, като бесни. При тая несносна врява на мръсните маймунчета струва ми се, че се намирам още в Солунска улица в София…

— А вие как оцеляхте? — попитах ханджията.

— Аз бях дете, мене ми завиха чалма и ме заведоха в Баня. Сетнека, като се научиха консулите, извадиха ме от там…

Той ми посочва на къде е черквата. Аз бързо излязох.

Чувствувах, че съм силно развълнуван, кога тръгнах по показаната ми посока. Спомените за страховитите сцени, на които тая съща улица е свидетел, ми турят мравки под кажата. За да не се заблудя, обръщам се към един стражар, когото срещам, да ми посочи по-добре черквата. Той е толкова любезен, щото сам ме повежда към нея. Той е пещерец и ми каза, че е дохождал в Батак тоз-час подир клането, на което знае всичките ужасающи подробности. Без осветлението на тоя чичероне много неща щяха да ми останат неизвестни или тъмни. Ние държим улицата, по течение на реката. Недалеко пред нас, над жалките къщурки с плочни покриви, възвишава се гол рът с каменни гробища на върха. Мисля, че там се покоят останките на мъчениците. Питам за това водача си.

— Това го викат „Гробето“ — те са стари гробища — обажда ми той. — От там въстаниците са гръмнали четири пъти с черешовия топ против турците, още като не си предали оръжието. Битки са станали няколко около селото, преди да изминат батачани да си сложат оръжието… Паднали са повече от стотина турци.

За битки около Батак малцина може би да знаят у нас. И аз признавам се, не подозирах такова нещо, преди да прочета книгата на г. Манчова. Мак Гахан и Скайлер, едничките, които са писали за Баташката катастрофа, ни разправят в кореспонденциите си само онова, което са видяли и заварили от следите й, два месеца по-после. Знаеше се само за приготовление за бунт, но за битки и за черешови топове — не. А в горната книга намирам всичките тия фактове, и още много други, които ни доказват, че полудата на бунта не е била така по-малка отколкото другаде и тука са го предшествували войнишки обучения, левове на калпаците, ексцентрични униформи на въстаниците²⁵, изпращания борците на позициите със сълзи, с китки и песни от страна на възхитените моми и невясти, и „честито ти“, и ликувания, и всеобщо пиянство от безумен ентусиазъм!