Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 45

Ние се напълно отпуснахме, когато клисурата хвана да се разширява и доста далеко по хълбоците на склоновете да се жълтеят усамотени нивици, признаци на близостта на Лъджане и на питомния свят.

Скоро се озовахме в цветущата долина на Луковица. Слънцето, трептяще зад черната чука на Острец, хвърляше златни вълни от светлина в долината, хармониозно прошарвана от големи петна сенки, падащи по зеления й килим от групите дървета от дясно, що се отделяха от горите на Острец и слазяха до самия път. От ляво зад реката продължаваха да стърчат големите рътове, що съставляваха подножието на Арапчал, често набучени със зъбчати скали. На едно място вниманието ми привлече една каменна фигура между тях. Тая скала имаше вид на права кадъна, с ушмак и фередже, с такъв верен и артистически изрез на формите, щото ще кажеш, че това е една изваяна статуя, закрепена на ръта.

Алю забележи вниманието ми и ми обясни:

— Булйото, тоя камен такъв прикор има…

Дали тая каменна буля е свързана с някое поетическо предание, както каменната майка с детето при Искъра, срещу Урвич, това не можах да узная от водача си. Но непременно народната фантазия ще е поработила над тоя чудат камък, което може би да ни обади друг по-щастлив турист.

XVIII. Г. Веркович в Лъджене. — Веда Словена. — Habent sua fata libeli

Една хубава баня подир цял ден уморително пътуване из балкана бе най-доброто нещо, което можах да направя, за да успокоя и освежа разнебитения си до крайност организъм.

Когато се завърнах от банята, току-що заник-слънце, при кафенето на дяда Даскала ми обадиха, че дошъл господин Веркович, и че ми е съсед в хана.

Името на тоя почтен български труженик веднага извика в мисълта ми едно друго име, или по-добре название, което върви всякога свързано с неговото: Веда Словена. Веда Словена! Грамадна сбирка български простонародни песни, намерени от г. Верковича преди няколко години в Родопите, от части — в самата долина, гдето аз от няколко време се навъртах! Песни, които разкриват за нас цял нов мир в предхристиянското и предисторическо време, които осветляват такива дълбочини от славянската древност, за каквито науката никога не се бе догадила да предполага. Това странно и от никого неочаквано произведение на славянското най-старовековно творчество в Родопските планини, произведе смайване в учените слависти; един общ вик от възхищение, от учудване, от неверие, процепи тихата и безшумна до тогава атмосфера на филолозите. Част от слависткия печат, гръмко и с горещи думи, поздрави великото откритие; Гайтлер и немецът Хан ръкопляскаха; в парижката катедра на славянските езици ученият професор Ходзко обяви, че народ, който е създал такива песни, е един най-поетически народ; че Веда Словена внася една революция в историческата наука на Изток, в която освещава нова ера. Едновременно с тия възторжени заявления, други, противоречиви гласове из Петербург и Харков, из Прага се раздаваха. Тия гласове, също така силни, разхладиха ентусиазма, като изказаха съмнение в съществуването на песните във Веда Словена и в устата на родопските българи-помаци. Дринов, Иречек, Пипин, Славейков чисто и просто ги нарекоха подложни. Според них, против песните възставаше здравата критическа наука и всичко снова, което до сега се знае за родопските българи-помаци, за техния бит, миросъзерцание и творчество. „Не, казваха те, до сега има стотина песни, събрани от разни краища на Родопите, и ни в една от тях не се среща митологическото име Орфей (Орфен), и на индийски и други божества; още по-малко може да се вярва уцеляването и запазването в устата на народа петдесетина хиляди стихове от най-отдалечените векове на старината; при това, между тия песни само една има — Орфеновота песен — с повечето от 2000 стиха! Когато всичките известни родопски — са кратки…“