Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 34

— Мари, ша та зема!

Момата, ако го обича, отговаря му:

— Ако ме земеш и ес ша та зема!

Това е тяхното dèclaration d’amour. От тогава почват да си пращат дребни подаръци.

Не след много време момъкът праща у момини годежници („девиснопове“). Те пристъпват към изпълнение на мисията си със забикалки, с много предпазливост и хитрина, доде разберат ще намери ли добър прием предложението им. От пръв път момините родители никога не дават отговор. Девисноповете трябва да ходят до три пъти, до четири пъти, дори до седем пъти, за да получат съгласие. Ако ли пък и на седмия път получат уклончив отговор, значи, мисията им е несполучлива.

В случай на съгласие и годеж, родителите на младите постъпват тоз час, с посредството на ходжата, към определение деня на сватбата стойността на никяха, даровете, церемониите при обряда.

Вечерта, преди сватбата, става каносването на момата, което отговаря на заплитането й у нас, в присътствие на дружки и роднини. Ергените стоят на двора. Когато бъде каносана момата, тя се изправя, за да и се учудват на хубоста. Дружките й пеят песен, с която й се дават наставления за отнасянето й през първобрачната нощ, и дето, под простите думи се таи такава поетическа нега:

Мари да не си се уплашила,

гелино, гелино!

¹³

Мари да не си се засрамила, гелино, гелино!

Когато дойде лудо младо

при тебе, при тебе:

да съблечеш мор фереджа

гелино, гелино!

да разбулиш дюлбер яшмак

от тебе, от тебе,

да съблечеш тел-ярмаг,

гелино, гелино.

Да се лъскат теловете

гелино, гелино,

да съблечеш херин риза

от тебе, от тебе.

Да събуеш жълти месте

за двесте, за стриста…

………………………………

Мила ли е майка ти,

гелино, гелино?

Тая песен се пее от дружките й и на следующия ден подир венчаването вечерта, когато се разотидат сватбарите и младоженците влязат в брачната стая.

За забелязване е една добра черта в отношението на помака към невястата му, черта, която се не вижда в нашите селски нрави. В много случаи помакът е деликатен и вежлив към жена си, въпреки тираническото възрение на мохамеданите към жената. Така, например, той донася вода в къщи; когато отиват по байрама в друго село на гости, помакинята язди коня, а мъжът и го води, а на лоши места той я не сваля, ами я въздържа и подпира, за да не падне.

Една християнска черта, силно отпечатана в нравите на помаците, е още и едноженството. У тях почти не съществуват примери на полигамия. Едно попълзновение за двуженство се е случило преди 7 — 8 години в Ракитово, и то произведе твърде голям смут в целите Родопи, особено по своя трагически край. Аз ще го разкажа. Някой си младеж, Хасан, се залюбил с една ракитовска девойка, твърде хубава и привлекателна помакиня. Когато я довел у тях, за да го венчеят, баща му забележил булката, харесала му се и решава да я вземе. — „Хасане, казал бащата на сина си без никаква забикалка: — гелината аз ще я взема за мене, а ти си търси друга!“ Като чула това, Хасановата майка се уплашила и пратила Хасана по-скоро да доведе имамина, за да го венчее. Но сластолюбивият старец надделял и се венчал с доведената за сина си невяста! Отчаян от бащината си постъпка нещастният Хасан се въоръжил сутринта, отишъл в ближната гора, съблякал се по риза, окачил си дрехите на елховите клони, па се гръмнал в устата. В следствие на това, бащата бил викан на съд в Пещера; но ракитовските аги се наговорили да потушат работата, и дали пристрастни показания, чрез които виновният бил освободен, след като престоял предварителен затвор три-четири месеца.