Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 30

Първите крачки бяха сполучливи. В голямото ново училище в Каменица се стекоха помачета от Лъджане, Баня, Костандово и Ракитово, за да се учат българска книга; за тая цел се основа и пансион за тия бъдещи пионери за свестяването на помаците, което трябваше да ги възроди за нов живот. Каменският свещеник, учителите и учителките щадеха труд да хвърлят добри семена в тия малки мозъчета. На 1877 год. в Каменица вече се брояха до 350 ученика — в които значителна част помачета и 20 ученика. На следующата година, впрочем, поради местни раздори, както и поради домогванията на лъджанчени, българо-мохамеданското отделение на училището се премести в селото на тия последните. При всичкото ми желание, аз не можах да го посетя (сега беше разпуск) и да погледам как малките Алювци, Мусювци, чуруликат български по читанките и по Манчовите „Бащини езици“.

Но успехът на пропагандата се ограничава до тука. Числото на учащите се помачета намаля, особено на последно време. При това, излезе, че е мъчно, дори невъзможно да се противодействува с какъв-годе успех на влиянието на домашното възпитание, което още от люлка отравяше душите на помачетата с умраза и презрение против „каурите.“ Малочислената помашка интелигенция, образувана в Пловдив и София, не отговори на назначението си и предпочете по-износни кариери, отколкото учителствуване в родното си място. Един от тия интелигентни помаци, засегнат вече от новия европейски дух, даже взема две жени. Вековният навик и традицията победиха. Яловостта и всичките залягания, да се възроди помака, е очевидна; за изкоренението или поне отслабването религиозните предразсъдки и фанатизма — които отварят тая страшна пропаст между два братя от една и съща майка — може още много да се работи, без да се получи резултат. Можеби на бъдещето е съдено да направи това чудо. Но малко е за вярване. Не стават така лесно революции в съвестите на един народ, както в политическия му живот. Родопските помаци още дълги години ще да говорят на същия чист български език, ще да пеят същите сватбарски поетически песни, ще пазят своите стари български обичаи, но български дух няма да имат. Мохамеданският свят не е дал още пример на подобно надмощие на хуманното и националното чувство над религиозното. Захариев разправя, че дори до 1869 г. чепинските помаци милеели и тачили своите роднини българи в Батак. Но след десетина години те се не подвоумиха да ги изколят безжалостно! Някои от видните българи, живущи в чепинско, изказват даже безпокойствие за възможността, при забъркани обстоятелства на опасни избухвания от страна на чепинските помаци. Доста силно мърдане се било появило по времето на съединението… Както е известно, помаците са всичките въоръжени още. Духът на непокорство и на зле потулена вражда и сега се проявяват в частни случаи на стълкновения с властта. Преди петнайсет дена двама помаци подирват един стражарин българин от Баня и в нивята между това село и Лъджане, хващат го, повалят го в една от тях, вързват му ръцете и избягват с пушката му към балкана, която скоро се принудили да хвърлят, защото ги спогнал някой си. Тия дни пък няколко стражари отиват в Корово с цел да извършат някакво правителствено разпореждане. То не угодило на коровчани, сбира се сган около стражарите и ги връзва! Един от тях сполучил да избяга и да обади в Баня за станалото. Когато дошла помощ от неколцина конни стражари, вързаните били вече освободени, а кметът чакал едничък, та да иска извинение за станалото в селото му.