Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 29

И ние не можем без потресение да прочетем тая жална история за потурчването на чепинските българи, записана на 1657 год. от бедния поп Методия Драгинов, сам вече, може би, мохамеданец! Такова бързо отказване от прародителската вяра е зачудено у чепинци, както и горещото усърдие, със което успели в кратко време да разсипят из Родопите 250 християнски храмове и светини!

Захариев, който е намерил и извадил на бял свят тоя скъпоценен ръкопис, както и г. Иречек, обясняват това леко обръщане в мохамеданство чрез дълговременното непрестанно сношение на чепенци с турските войски, благодарение на което възприели много турски навици, както и чрез съществующия тогава глад и страх от немилостивия турски ятаган.

Християнско чувство и вярвания, обаче, дълго време остаяли живи у потурнаците. Дори в 1817 година те вардели някои христиански обичаи, както на сватбите си, така и на погребенията и при други случаи; те помнели и тачили роднините си в Батак. Намирам една помашка песен, записана от помачето Махмед Тумбев в село Корова¹⁰, доста любопитна в това отношение:

Аман веке, мале мила, от сеймене,

от сеймене, мале мила, хаджиюви,

хаджиюви, мале мила, бимбашови.

Един седне, мале мила, други стане.

Останахме, мале мила, без работа.

— Не грижи се, Вахо

¹¹

мари, не тъжи се,

не тъжи се, Вахо мари, за дарове:

да са живи, Вахо мари, твойте лели,

твойте лели, Вахо мари, каменченки,

каменченки, Вахо мари, белювченки

¹²

;

ша напредат, Вахо мари, даровете,

ша изтакат, Вахо мари, тънки кърпи,

ша одарим, Вахо мари, сватовете,

сватовете, Вахо мари, деверите.

XII. Ялови опити за прераждане на една душа

По-преди споменах за грижите на бившето румелийско правителство по националното свестяване на помаците. Нека се поспра на тоя предмет.

Тая блага и патриотическа мисъл още от 1881 г. намери силна подкрепа в Пловдив. Правителството откри няколко степендии за помачета, постъпващи в реалната гимназия, отпусна суми за отваряне на чепинско училище за българчета от християнско и мохамеданско вероизповедание, за поддържане учители от двете вероизповедания. Целта беше, като се не докача в нищо религиозната съвест на помачетата, да им се вдъхне, заедно с зарите на просвещението, и съзнанието на тяхната еднокръвност и еднакво минало с християните им братя; да се образува младо помашко поколение без фанатизъма на старото, с дух и стремления общебългарски. Това би било една велика придобивка за делото на българското държавно и национално единство: стохилядното здраво и силно мъжко помашко население в Родопите щеше да бъде спечелено за нас и да престане да бъде един недоверчив и враждебен елемент, който прави тъй несигурна нашата южна граница. Българите младежи в самото Чепино развиваха силна деятелност за сполуката на тая идея; основа се там под председателството на г-на Докумов, най-горещия поборник неин, комитет под название „Дружество за светата идея“.