Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 88

Тъй от поколение в поколение се увеличавала секрецията на хормона, обуславящ агресивността. Влечугите — малките и големите; сухоземните, морските и въздушните — ставали все по-настървени. Избивали се непрекъснато, винаги, при всяка среща. И подборът по агресивност се засилвал. Такава картина са видели учените в пустинята, където бяха намерени вкаменените яйца — два вчепкани в смъртна схватка тиранозавъра. И забележете, нещо, което днес обикновено не се среща. Сражавали са се мъжки и женски тиранозаври.

Изложеното от мен допускане се потвърждава и от изследванията ми — норадреналинът на отгледаните от мен мезозойски влечуги превишава многократно по сила човешкия.

За подобно увеличение на хормона не изключвам и космически причини, освен естествения отбор. Защо да не приемем, че от Космоса върху ни се сипе непрекъснато дъжд от РНК, ДНК, та и цели вируси, които не само предизвикват пандемиите по хората и панзоотиите по животните, но са посели и първите семена на живота върху планетата ни, а впоследствие са определяли скокообразната му еволюция чрез прибавяне на нови и нови гени в генофонда на земните обитатели? Защо да не приемем също, че отрязък от ДНК или прост ген е бил пренесен от извънземното пространство посредством някой вирус и този ген, отговорен за свръхпроизводството на „Т-норадреналина“, е предизвикал и свръхагресивността на мезозойските рептилии, като в крайна сметка обусловил и тяхното самоунищожение?

Единият от възстановените от мен тиранозаври, който бе живял на свобода в джунглата, убиваше безразборно всичко живо, което му се мернеше. Убиваше заради самото убийство, без да спре, та да засити глада си. Не от глад, което е в съгласие със законите на природата, а от стръв за унищожение. Това видях със собствените си очи — така, не се съмнявам, трябва да е било и някога, преди шестдесет-седемдесет милиона години. Едно непрекъснато полесражение, без примирия — на всички против всички. И подбор — към все по-неукротима агресивност. Смъртността вече превишавала раждаемостта. Почнал залезът. А откърти ли се веднъж лавината, няма спиране. Достигне ли някой вид минимална численост, той повече не може да се възстанови. Изчезва. Защото загубените в еволюцията гени, характеризиращи видовете, се губят безвъзвратно. Влечугите не са могли да се върнат към предишното равновесно състояние, траяло около сто и шестдесет милиона години.

За тая гибел може да са допринесли и други фактори, които днес не подозираме. Дължа да предупредя, че като учен не изключвам наблюдаваната от мен неукротима свирепост да се дължи на грешки в моята методика при възпроизводството на разшифрованата от вкамененото яйце ДНК. Бъдещите изследвания ще го потвърдят или отхвърлят.

Не смятам да повтарям тоя опит. Вече го намирам за съвсем излишно, нещо повече — противоестествено. Щом като природата е обрекла на изчезване някой вид, това значи, че решението й е окончателно. Никаква намеса не е в състояние да го отмени. Динозаврите са били пригодени за своето време, не за променените нови условия. Осъдени безапелационно от съдия, който не приема обжалвания.