Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 86

Втората група търси обяснението в радикални промени на биосферата. На първо място стои появата на покритосеменните растения, които в естествена самозащита почват да произвеждат танин и алкалоиди. В резултат на това, изтровени, загинали тревопасните гущери, последвани от хищниците, които останали без месната си храна. Мнозина пък опитват да дадат най-елементарното тълкуване, че бозайниците, които по съвпадение се появяват тогава, са изместили влечугите вследствие на по-съвършеното си устройство, като изпускат предвид, че по това време тия бозайници са незабележими дребосъци, неспособни на каквато и да е конкуренция с властвуващите тогава исполини. Други приемат, че яйцата на гущерите са били изяждани от бозайниците, че са ги нападали смъртоносни паразити, или че са станали жертва на невиждани панзоотии.

Третата група обхваща вътрешните причини, съдържащи се в анатомията, физиологията, взаимоотношенията им. На първо място се поставя полунаучният термин „биологична умора“, като се приема, че видовете като всеки индивид умират, че има предварително определена, наследствено програмирана продължителност на живота. Но тогава възниква логичният въпрос: защо още не са измрели медузите, сюнгерите, ланцетникът, акулите, латимерията, комодският варан? Не е изключено и допускането, потвърдено от някои палеонтоложки находки, че динозаврите са почнали да снасят яйца с много дебели черупки, от които малките не можели да се измъкнат. Но отново защо? По каква причина? Няма категорични възражения и срещу становището, че са станали жертва на естествена дегенерация. Но и тоя път се натрапва въпросът за причината.

Може да се окаже вярна и хипотезата, че Земята непрекъснато увеличава масата си, като улавя огромни количества космичен прах. Затова, когато е била по-малка, при по-слаба гравитация, животните са могли да достигнат по-големи размери. А с нарастването на тая гравитация съответно почват да измират най-едрите представители на фауната. За пример се посочват диплодоките, с дължина до тридесет метра, които са напуснали сцената най-рано, в Юра; след това — бронтозаврите, дълги до двадесет метра, и към края на Креда — игуанодоните, до десет метра, а сетне — по-дребните от тях.

Едно от най-убедителните предположения е така нареченото „излишно съвършенство“. И наистина всеки тогавашен вид е представлявал връх в своето предназначение. Най-съвършените бегачи — тиранозаврите, най-съвършените плувци — ихтиозаврите, най-съвършените летци — птеранодоните. И при липсата на конкуренция, с такава консервативност в наследствеността (нали съвършеното не е способно да се изменя!), при липсата на врагове, които да бракуват непълноценните индивиди, когато всеки излюпен гущер е можел да оцелее, те почват да се израждат и да изчезват от само себе си.

Най-вероятно изглежда, че са действували всички тия фактори вкупом. Животът винаги е по-сложен от всяка човешка схема.