Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 89

Били са господари в своя свят. Не биха разбрали, че тяхното царство е залязло, че е дошъл друг властелин, срещу чиято изобретателност и хитрост тяхната сила, техните мускули и зъби са безпомощни. Че само един добре премерен куршум е достатъчен да сломи цялата им титанична мощ.

Насреща им вече се изправя противник, който може да унищожи всяко живо същество на планетата — не само ония, които му се противопоставят. Защото, откакто се е появил, с негова помощ са изчезнали стотици видове животни и растения, а други, независимо че са вписани в „Червената книга“, са заплашени от пълно унищожение. Освен тези, които, незабелязани, загиват, преди да намерят място, в тая книга.

Вече няма спор, че именно човекът е причинил измирането на мамутите, косматите носорози, пещерните мечки, дивите коне. Защото за разлика от хищниците, които нападат най-слабите, болните, непълноценните, нашите прадеди са избирали за своя жертва най-едрите и най-охранените животни. И така несъзнателно провеждали сред тях един своеобразен обратен отбор.

Това явление е особено ясно установено на Американския континент. До заселването му от човека преди десетина-дванадесет хиляди години там са благоденствували мастодонти, глиптодонти, милодонти, гигантски бобри и саблезъби тигри. Но идва хомо сапиенс и те изчезват. За жалост тоя унищожителен процес се ускорява с всяко ново поколение. Само за един човешки живот през последните години ние нанесохме на природата повече пакости, отколкото всички живели преди нас същества. От четиристотин милиона години насам съотношението на кислорода и въглеродния двуокис в атмосферата е било постоянно. Сега с нашата промишленост, с автомобилите ни, с авиацията то се променя ежедневно, тъй като в същото време унищожаваме и растенията, производителите на кислорода, особено тия от океана.

Човекът се е накичил нескромно с епитета „сапиенс“, докато всичките му прояви дават основание да се съмняваме в това му качество. Сякаш тръгнал по стъпките на някогашните динозаври, той заплашва да погуби не само другите, а и себе си, обзет от някаква мания за самоубийство, готов да отбележи нова ивица на смъртта в геологичната летопис. И може би — последна. Ако не намери средство, с което да обезвреди действието на своя хормон…

Ще ми се така описаната участ на неособено интелигентните динозаври да послужи за урок и на разумното същество, „венеца на природата“…

Да избегне самоунищожението си.

Да предотврати Четвъртата ивица на смъртта в историята на Земята.

За себе си съм убеден, че е било така, както го видях с очите си. И бих бил доволен, ако повече учени се позамислят над моите заключения. Дори и невярна, една нова хипотеза може да даде тласък на проучвания в друга насока, които да ни изведат до истината.