Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 85
Петър Бобев
Пръв се отпусна Доналд. Вражите зъби бяха успели да прегризят главните артерии, да прекъснат гръбначния му мозък. Омекна, отпусна се безжизнен.
Когато колата на Алиса Бор наближи, вече агонизираше и Трипръстия. Лапите му потръпваха в последни конвулсии.
Доктор Бор излетя от укритието да посрещне дъщеря си, която скочи насреща му да го прегърне още преди да е спрял напълно автомобилът.
— Сърцето? — това беше първата й дума. — Как е?
Той се усмихна неопределено, по обичая си:
— В такава обстановка обикновено аварии не стават.
Приближиха до тях пастор Симон Чиганго, заместникът на учения и пилотът. Изправиха се редом с тях, загледани със слисани очи в проснатите сред калта мъртви чудовища.
Пръв се окопити Чиганго.
— Значи мога да се прибера на село — рече той. — Върховния дух на крокодилите умря. Мулумбе, стареят, ще мълчи…
И добави:
— Аз също помогнах, нали? Доведох другия, та да се убият един-друг.
Заети със своите мисли, никой не обърна внимание на езическия израз „Върховния дух на крокодилите“ в устата на християнски свещеник.
Доктор Бор гледаше тъжно:
— С тях загинаха мечтите ми, трудът на живота ми… Но не можеше да бъде друго. Такъв е законът на природата. Пак аз, самонадеяният, опитах да се опълча срещу него. Не бих могъл да ги опазя. Обречени бяха. От самата логика на нещата, от еволюцията. Самообречени…
Какво ли искаше да каже с последната дума?
Той се сети:
— А сега да вървим! Предстои ни много работа. Да бъдат консервирани тъканите им, да бъдат изследвани цитологично, имунологично, генетично. Всестранно. Поне това да остане като полза за науката.
И поклати унило глава:
— И два напълно запазени скелета на тиранозаври.
Когато Алиса му описа събитията, разиграли се в негово отсъствие, ученият се наведе към ухото й и пошепна:
— А хормона, виж, ще унищожа! Ясно за какво може да служи. Навярно ще се намерят хиляди като нашия „гост“, които биха искали да го докопат.
Вече влизаше в колата, когато се доизказа:
— Нима и без това хората не са достатъчно агресивни?
Опит за обяснение на причините за изчезването на мезозойските влечуги
След като изследвах поведението на отгледания от мен тиранозаурус рекс в продължение на много години и бях свидетел на гибелта му при настървената схватка с получения по клонингов начин друг тиранозавър, се смятам задължен да споделя впечатлението си от тия наблюдения и налагащите се от това изводи.
Известно е, че съществуват предостатъчно хипотези за изчезването на по-голямата част от мезозойските влечуги до края на Креда. Всички — еднакво убедителни и еднакво уязвими в своите доводи.
Толкова са много, че се налага да бъдат систематизирани.
Една група от тях, най-многобройната, обяснява това явление с природни катастрофи. Едни обвиняват изместването на полюсите; други — активната тектонична дейност, изразена в планинообразуване, пресъхване на блата и лагуни; трети — повишеното атмосферно налягане поради голямото количество вулканични газове; четвърти — осоляването на моретата; пети — намалението на облачността и оттам засилване на слънчевата радиация. Освен това — колебания в нивото на океана, метеоритни дъждове, избухване на свръхнова звезда, нарушение в магнитното поле на Земята и много-много други.
