Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 65

Ала не нападаха. Само го гледаха, стори му се, дори с почуда как е дръзнал да проникне в леговището им.

Естествено, той нямаше никакво намерение да изкушава съдбата. Затова предпазливо заотстъпва надире, толкова бавно, та да не помислят, че бяга. Поне това знаеше, у всеки звяр се събужда инстинктът за преследване при вида на бягащата плячка.

Крачка след крачка. Полека-лека, неуловимо, като едва възпираше нагона си да захвърли донесената апаратура и да хукне презглава към колата.

Не го стори.

Тогава съвсем случайно зърна на пет метра от себе си, залегнал в шубрака, дебнещия лъв. Огромен мъжкар с гъста, почти черна грива.

Това беше прекалено!

Сърцето му биеше вече не в гърдите, а сякаш в гърлото. Краката напираха, напираше към бягство цялото му тяло. Единствено волята му ги удържаше. За щастие имаше достатъчно воля. Не им се поддаде.

Чел бе, а и доктор Бор му го бе казал — свирепите и кръвожадни лъвове се срещат най-често в романите. Тоя звяр е интелигентен — ако не е ранен или заплашен, предпочита да отклонява конфликтите.

С нечовешки усилия милионерът продължи да се оттегля. А му се струваше, че разстоянието до колата му е колкото до луната.

Крачка след крачка.

А как се отстъпва привидно нехайно, когато в теб са се вторачили четири чифта лъвски зеници!

Някакъв автор споменава, че ако плеснеш с ръце, лъвът ще офейка. Стига да не е ранен. Това може и да е вярно, ала Риго не намери у себе си достатъчна дързост да го провери. Напротив, продължи оттеглянето си още по-тихо, та ако можеше да стане и невидим.

Тъкмо сега на пътя му се изпречиха най-много бодли. Раздърпаха дрехите му, раздраха кожата му, един дори проби подметката му. Но добре, че мина между пръстите, а не прониза ходилото.

Хеле, достигна колата, седна на мястото си, завъртя ключа. Стараеше се да произведе колкото може по-малко шум, да не ги дразни, защото от лекомислие бе тръгнал с открита кола.

И ужас! Моторът не запали. Опита повторно — същият резултат. Потрети.

Ами сега?

Явно акумулаторът не подаваше ток. Или се бе прекъснал някакъв проводник, или бе станало късо съединение, което го бе изтощило. Налагаше се да търси повредата.

Но как да излезе, като й трите лъвици го бяха последвали с малките си и бяха полегнали на десетина метра от него, сякаш без да го забелязват? А лъвчетата се боричкаха като котета, катереха се по гърбовете им, падаха, ставаха. До тях дойде, та се изтегна царствено и самецът. Поне наглед задряма и той.

Тъй прекарва лъвът деня — в пословичното „фар ниенте“. Но защо тъкмо до колата? Само от време на време размахваше опашка да прогони досадните конски мухи, които се бяха прилепили към хълбоците му.

Риго трябваше да прегледа мотора. И се престраши. Отвори вратичката, понечи да слезе. В същия миг лъвът се надигна, все едно, отхвърлен от пружина, изправи се, от устата му излезе нещо средно между изръмжаване и стон.