Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 64

Риго знаеше, че тия маймуни понякога нападат автомобилите, донейде като нахални просяци, донейде като грабители, затова натисна педала за газ.

Едва когато се отдалечи достатъчно, понамали хода. Не само от грижа за здравината на машината си. Повече — да се наслади на рядката гледка, да се наслади и на чудния концерт, който кънтеше наоколо: ту птиче чуруликане, ту писукане на цикада, ту скрибуцане на щурец и безброй други звуци, от мелодични по-мелодични, чийто произход не можеше да установи.

На ръката му кацна някаква муха, едра като пчела. Той побърза да я чукне с пръст. Бяха му я показали вече — муха цеце, с особено кръстосани крила, като ножички. Дори да не го заразеше със сънна болест, стигаше му да го ужили. А жилото й пробивало не само човешка кожа, ами и брезент. Казват, че се въдели по места, където има вода. Значи наблизо, отвъд бодливия сух храсталак, трябва да се намира я река, я езеро, я блато.

Тогава дочу птичата песен. Гласовита и звънлива. Кой ли пееше? Приличаше донейде на чучулига.

Колекционерската му страст се събуди. Не биваше да изпусне такъв глас, без да си го запише. Би съжалявал много за това. Напоследък все по-рядко му се удаваше да чуе подобно благозвучие, туй, дето го наричат психохигиенен шум.

И той спря колата, извади касетофона и се отправи нататък. Боеше се от едно — да не уплаши птичката и тя да замлъкне.

Оставаше му да премине само няколко крачки през високата слонова трева. Не можа. По стъблата й, подобно на кускута, се бе увило някакво растение с бодливи плодчета. И щом докоснеше игличките им, те се впиваха в кожата му, жилеха хиляда пъти по-непоносимо от всяко насекомо. Сега му стана ясно защо слоновете се чувствуват най-спокойни в такива места.

Риго не издържа, върна се назад.

А песента не пресекваше, кънтеше, примамваше. Както сирените прелъстявали гребците на Одисей. Но Риго не си бе запушил като него ушите с восък.

Избиколи тревата, поемайки през шубраците. И само събирателският му нагон го тласкаше напред, принуждаваше го да се провира през трънака, където на всяка крачка се закачаше в железния шип на акация или друг бодливец, където го полазваха и нахапваха свирепи мравки, които сред тия шипове се пазеха от своите врагове.

Може би там, сред месестите листа на сикомората, се потулваше тоя несравним музикант.

Риго направи още няколко крачки. Беше успял да запише само въведението, а му се искаше да притежава записа на целия концерт.

Тогава с ужас забеляза трите лъвици, които бяха вперили в него златистите си ириси в напрегнато очакване, готови да защитят малките си. Под лъскавата им козина потрепваха опънатите стоманени мускули; лапите им, готови всеки миг да отхвърлят могъщите тела в светкавично нападение, пускаха и прибираха страшните си нокти. Муцуните им, въпреки присъщото им надменно изражение, не можеха да прикрият обзелата ги тревога.