Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 125

— Ами ние… ние скъсахме.

Всички спряха да ядат, с изключение на баща ми. Той използва затишието, за да си сипе още картофи.

— Това е невъзможно — възрази мама. — Имаш булчинска рокля.

— Отказах я.

— Джозеф знае ли за това?

— Да.

Опитах се да се държа небрежно, затова помолих сестра ми да ми подаде фасула. Щях да се справя. Бях блондинка. Можех да се справя с всичко.

— Заради косата е, нали? — попита мама. — Джо е отменил сватбата заради косата ти.

— Аз отмених сватбата. И не искам да говоря за това.

На вратата се звънна и Валери скочи.

— Това е за мен. Имам среща.

— Среща! — повтори майка ми. — Това е чудесно. Тук си от толкова кратко време, а вече имаш среща.

Завъртях очи. Сестра ми е луда. Така става, когато пораснеш като доброто момиченце. Никога не научаваш колко важно нещо са лъжите и измамите. Аз никога не съм водила гаджетата си у дома. Срещах се с тях навън, за да предпазя родителите си от инфаркт, когато видеха гадже с татуировки или обици. Или, както в този случай, лесбийка.

— Това е Джанин — представи ни Валери на ниска, тъмнокоса жена. — Запознахме се, когато ходих на интервю в банката. Не получих работата, но Джанин ме покани да излезем.

— Но тя е жена — ахна мама.

— Да, ние сме лесбийки — отвърна Валери.

Майка ми припадна. Бам! Опъна се като талпа на пода. Всички скочихме и се втурнахме към нея. Тя отвори очи, но не помръдна в продължение на тридесет секунди. После изкрещя:

— Лесбийка! Света Богородице! Франк, дъщеря ти е лесбийка!

Баща ми се намръщи на Валери.

— Моята вратовръзка ли си сложила?

— Ужасно си нагла — възмути се мама. — Всички онези години, когато беше нормална и имаше съпруг, живя в Калифорния. А сега се прибра тук и стана лесбийка. Не е ли достатъчно, че сестра ли стреля по хората? Какво е това семейство, за Бога?

— Вече почти не стрелям по никого — отговорих бързо.

— Обзалагам се, че в лесбийските връзки има доста предимства — намеси се баба. — Ако се ожениш за лесбийка, тя никога няма да оставя дъската на клозета вдигната.

Хванах майка ми за едната ръка, Валери я стисна за другата и я изправихме.

— Ха така — жизнерадостно каза Валери. — По-добре ли се чувстваш?

— По-добре? — изстена майка ми. — По-добре?

— Е, ние излизаме — заяви Валери и тръгна към коридора. — Не ме чакайте. Имам ключ.

Майка ми се извини, влезе в кухнята и разби чиния в стената.

— Никога преди не я бях виждала да чупи чинии — споделих с баба.

— Довечера ще заключа всички ножове, за да сме сигурни, че няма да стане нещо лошо — каза баба.

Последвах мама в кухнята и й помогнах да събере парчетата от чинията.

— Изплъзна се от ръката ми — оправда се мама.

— И аз така си помислих.

Струваше ми се, че никога нищо не се променя в дома на родителите ми. Имам чувството, че кухнята е абсолютно същата както когато бях момиченце. Стените са пребоядисани, а завесите сменени. Миналата година сложиха нов линолеум. Електрическите уреди биват подменяни, когато вече не могат да се поправят. Но това е лимитът на подновяването. От тридесет и пет години майка ми готви картофи в една и съща тенджера. Миризмите също не се промениха. Ябълков сос, зеле, шоколадов пудинг, печено агне. И ритуалите са същите. За обяд се сяда около малката кухненска маса.