Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 124

Дремнах малко преди да се отправя към нашите. Когато се събудих, с косата ми бе станало нещо странно, затова взех бърз душ. След като се измих и изсуших наистина заприличах на Арт Гарфънкъл. Имах дори по-смахнат вид от него. Косата ми сякаш бе експлодирала.

— Не ми пука — казах на отражението си в огледалото. — Аз съм новата и по-добра Стефани.

Долна лъжа, разбира се. Утехата на момичетата от Джърси.

Обух чифт нови черни джинси, черни ботуши и червена блуза с къси ръкави. Влязох във всекидневната и открих Бени и Зиги настанени удобно на канапето.

— Чухме душа и решихме да не те безпокоим — обясни Бени.

— Да — добави Зиги. — И трябва да си оправиш веригата. Не се знае кой може да реши да влезе тук.

— Току-що бяхме на погребението на Луи Ди. Чухме как си освободила малкия педал и приятеля му. София е постъпила ужасно.

— Тя си беше луда още когато Луи бе жив — каза Зиги.

— Никой разумен човек не би посмял да й обърне гръб. Тя не разсъждава трезво.

— Искаме да предадеш много поздрави на Рейнджъра от нас. Надяваме се, че ръката му е по-добре.

— Луи със сърцето си ли беше погребан? — попитах.

— Да. Роналд го занесъл направо на погребалния агент, който го сложил в гърдите му и го зашил. Беше си като чисто нов. После Роналд придружил катафалката до Трентън за погребението днес.

— Без София?

— Беше оставила цветя на гроба, но не дойде на церемонията — отговори Зиги и поклати глава. — Присъстваха адски много полицаи. Нарушиха спокойствието на опечалените.

— Предполагам, че още търсиш Чучи — смени темата Бени. — Трябва да внимаваш с него. Той е малко… — Бени завъртя пръст около ухото си, за да ми покаже, че Еди е превъртял. — Е, не е като София все пак. Чучи има добро сърце.

— Всичко е заради удара му и стреса — добави Зиги. — Човек не трябва да подценява стреса. Ако имаш нужда от помощ с Чучи, обади ни се. Може пък ние да успеем да направим нещо.

Бени кимна в потвърждение.

— Косата ти изглежда чудесно — направи ми комплимент Зиги. — Накъдрила си се, нали?

Двамата старци се надигнаха и Бени ми подаде някаква кутия.

— Ето ти малко печени фъстъци. Естел ги донесе от Вирджиния.

— Тук няма такива хубави фъстъци като във Вирджиния — каза Зиги.

Благодарих им за фъстъците и затворих вратата след тях. Оставих им пет минути, за да се изнесат от сградата, после грабнах черното кожено яке и чантата си и заключих апартамента.

Майка ми погледна над рамото ми, когато ми отвори.

— Къде е Джо? Къде е колата ти?

— Размених си колата за мотор.

— Онзи мотор до бордюра?

Кимнах.

— Прилича на моторите на „Ангелите от ада“.

— Това е „Харли Дейвидсън“.

Чак тогава майка ми загря. Косата! Устата й увисна, а очите й се ококориха.

— Косата ти — прошепна тя.

— Реших да изпробвам нещо ново.

— Господи, приличаш на…

— На Мадона?

— Не. На Арт Гарфънкъл.

Оставих каската, якето и чантата си в гардероба в коридора и седнах до масата.

— Пристигна точно навреме — каза баба. — Боже Господи! Я се погледни! Приличаш на онзи певец…

— Знам — прекъснах я рязко. — Знам.

— Къде е Джозеф? — попита майка ми. — Мислех, че и той ще дойде на вечеря.