Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 102

За миг настъпи неловко мълчание, после Лула се изкикоти гръмогласно.

— Няма да е зле да отидеш да ти направят коламаска на задника — посъветва Лула Дечуч. — Това е един адски грозен задник!

— Господи — изстена Роналд, като бързо обу панталона си. — Човек не може да се позабавлява дори в собствения си кабинет.

Жената скочи, оправи си полата и се опита да си натъпче циците обратно в сутиена. После забърза навън с бикините си в ръка и безумно засрамен вид. Надявах се, че ще получи добра компенсация за това.

— Сега пък какво? — попита Дечуч. — Имате ли нещо наум или дойдохте само за да изгледате шоуто?

— Чичо ти отвлече баба ми.

— Какво?

— Вчера. Сега иска да я размени за сърцето.

Роналд се ококори изненадано.

— И ти ли знаеш за сърцето?

Лула и аз се спогледахме.

— Ами сърцето е у мен — отговорих.

— Исусе Христе! Откъде, по дяволите, се сдоби със сърцето?

— Това е без значение — отвърна Лула.

— Точно така — подкрепих я. — Важното е да уредим въпроса. Първо, искам баба да се прибере у дома. А после искам Откаченяка и Дуги.

— Може да успея да уредя нещо за баба ти — каза Дечуч. — Не знам къде се крие чичо Еди, но говоря с него от време на време. Той си има мобифон. Но с другите двама е различно. Не знам нищичко за тях. И според мен, никой друг не знае нищо за тях.

— Еди трябва да ми се обади довечера в седем. Не искам нещо да се обърка. Ще му дам сърцето и искам да прибера баба. Ако й се случи нещо лошо или Еди не я размени за сърцето довечера, играта ще загрубее.

— Разбирам.

Двете с Лула излязохме от кабинета. Затворихме вратата зад себе си, метнахме се на харлито и отпрашихме. След две пресечки се наложи да спра, защото се смеехме с такава сила, че се уплаших да не паднем от мотора.

— Беше жестоко — изкиска се Лула. — Ако искаш някой мъж да ти обърне внимание, просто трябва да го пипнеш със смъкнати гащи.

— Никога преди не съм виждала на живо някой да се чука — споделих с Лула, като продължих да се хиля. — Дори не съм поглеждала в огледало.

— Не е разумно да се гледаш в огледало — рече Лула. — Мъжете обичат огледалата. Гледат се как вършат работата и виждат в себе си Рекс Необуздания жребец. А жените се поглеждат и си напомнят, че трябва да подновят мъченията във фитнеса.

Опитвах се да се овладея, когато майка ми звънна.

— Става нещо странно — каза тя. — Къде е баба ти? Защо още не се е прибрала у дома?

— Ще се прибере довечера.

— Същото ми каза и снощи. Кой е този мъж, при когото е отишла? Това никак не ми харесва. Какво ще кажат хората?

— Не се тревожи. Баба е много дискретна. Просто трябваше да го направи.

Не знаех какво друго да кажа, затова започнах да издавам странни звуци, с които имитирах пращене по линията.

— Олеле! — извиках. — Линията се разпада. Трябва да вървя.

Лула гледаше над рамото ми.

— Виждам ясно долната част на улицата — съобщи ми тя. — Току-що от фирмата за асфалтиране излезе голяма черна кола. А от предната врата излязоха трима мъже. Мога да се закълна, че сочат към нас.

Обърнах се, за да видя какво става. От това разстояние бе невъзможно да видиш подробностите, но един от мъжете май наистина сочеше насам. Те се качиха в колата и тръгнаха към нас.