Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 79

Вестниците окачествиха убийството като престъпление от любов.

На процеса прокурорът наблегна върху демоничното хладнокръвие, с което госпожа Франклин Фелпс бе планирала и извършила убийството. На процеса тя разказа как й хрумнало да убие Ани Бун по същото време, по което намислила да почива във Флорида, как двете решения се преплели в мислите й и довели до фаталния замисъл. Отпътувала за Маями на пети юни. Не могла да се сдържи да не изпрати заплашително писмо от летището. Писмото, което впоследствие доведе до нейното разобличаване и залавяне. Планът й бил прост. Още на път за Маями вече имала в чантата си билети за още два полета — единия от Маями до Изола на името на Фрида Нелсън, другия — от Изола до Маями на името на Джун Арбътнот.

На десети юни хотел „Шалимар“ дал въпросния прием — неочакван късмет, на който госпожа Фелпс не била разчитала. Първоначалното й намерение било да осъществи плана си с допълнително подсилване на алибито, тъй като смятала, че самото й присъствие в Маями Бийч на няколко хиляди мили от града автоматично щяло да я изключи от кръга на заподозрените. След като обаче, така или иначе, имало прием, решила да се възползва от него. Явила се в началото с ярка червена рокля. Измъкнала се рано и отишла с такси до летището, откъдето в 18.30 часа взела самолет под името Фрида Нелсън. Самолетът пристигнал на международното летище в 22.15 часа вечерта.

След това взела колата си, оставена на паркинга на летището пет дни по-рано. Отишла в магазина, убила Ани с автоматичния пистолет калибър 25, който закупила незаконно две седмици преди това от заложна къща, унищожила всички бутилки с надеждата, че това още повече ще отклони подозрението от нея.

Четирийсет минути след убийството вече била отново на летището. Под името Джун Арбътнот взела самолета за Маями, излитащ в 0.30 часа сутринта. Полетът минал добре и тя кацнала в Маями в четири часа сутринта. Взела такси до хотела и пристигнала тъкмо за закуска.

По време на процеса, въпреки че се призна за виновна, госпожа Фелпс бе наречена от прокурора „хладнокръвна и свирепа убийца“.

По време на процеса госпожа Фелпс категорично отказа да съобщи от коя заложна къща е закупила пистолета.

По време на процеса, макар че прокурорът бе настоявал за смъртна присъда, госпожа Франклин Фелпс бе осъдена на доживотен затвор.

Детективите от 87-и участък се прибраха с кола от процеса, в който бяха взели участие като свидетели на обвинението.

Беше горещ августовски ден и всички бяха по къси ръкави. Отпред седяха Майер и Клинг, който шофираше, на задната седалка — Карела и Хоуз.

— Знаеш ли кой разкри това престъпление? — попита Майер. — Да не мислиш, че сме ние?

— Котън Хоуз го разкри — каза Клинг с усмивка.

Хоуз улови усмивката в огледалото и също се ухили.

— Което си е вярно…

— Никой от нас не го разкри — каза Майер. — Госпожа Фелпс сама се издаде. Вярно, че й помогна един пияница на име Джордж. В тази пиеса Джордж е главният герой.

Карела мълчеше, което не бе характерно за него.

— Какво става, Стив? — попита Клинг.