Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 69

— Усети ли как миришеше?

— Кой? Баща ми ли?

— Да.

— Усетих.

— Чудно ухание, нали?

— Да. Обожавам го. Любимият одеколон на тати.

— И много спретнато се облича.

— Такъв си е. Няма да ми повярваш, но веднъж за една бройка да отнесе наградата „Адолф Манжу“ за най-добре облечения мъж на годината.

— Вярвам ти — рече Мисколо и изведнъж стана сериозен. — Поне получи ли нещо от него?

— Получих — каза Майер Майер. — Главоболие.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Привършваха заподозрените и се увеличаваха задънените улици.

Натъкваха се на непробиваеми алибита и си късаха нервите.

Движеха се без посока и пилееха пари за телефонни разговори.

Преследваха убиец, чиято самоличност им бе неизвестна.

Въртяха се в омагьосан кръг.

Мъжът се казваше Артър Кордис. Беше касиер в банка. Бе познавал Ани Бун и бе излизал с нея. Когато детективите дойдоха при него и поискаха да разговарят, той се развълнува. Беше безупречно честен, но не му бе приятно двама детективи да влизат в банката и да искат да разговарят с него. Такова нещо нанася удар върху репутацията, а той не бе откраднал един цент през живота си.

Детективите имаха много уморен вид. Единият се казваше Карела, другият — Клинг. Карела беше дружелюбен като кобра, а Клинг изглеждаше на възрастта на Елвис Пресли. Тримата седнаха до бюрото на един от директорите. Кордис се чувстваше неловко. Крайно неловко. Като престъпник, макар че никога нищо не бе откраднал. Просто си беше такъв. И един кламер да се изгубеше, той се чувстваше виновен, нищо че друг го е взел. Такъв си беше Кордис.

— Господин Кордис — започна Карела, — научихме, че сте били приятел на Ани Бун.

— Да — каза Кордис. — Да.

И си зададе въпроса дали според тях той е убиецът. Би трябвало да е достатъчно да го погледнат, за да разберат, че няма начин да е убиец. Та кой убиец носи очила?

— Кога се срещнахте с нея за последен път? — попита Клинг.

— Преди… преди месец. Да, преди месец. Нали не мислите, че аз съм я убил?

— Господин Кордис, просто ви задаваме някои стандартни въпроси — каза Карела, без да се усмихне.

Боже мой, прилича на кобра. Кордис не бе срещал през живота си човек с толкова злодейски вид. Дали е женен? Как ще е женен, къде ще се намери чак такава мазохистка, че да се ожени за мъж като този Карела?

— Къде ходихте тогава, господин Кордис? — попита Клинг.

— На балет — каза Кордис. — Гледахме „Лебедово езеро“ и „Па де дьо“. На балет бяхме.

— Къде?

— В Центъра.

— И на нея хареса ли й?

— Да, разбира се. Много.

— Кротко момиче ли беше?

— Много беше изискана.

— Виждали ли сте я да играе билярд, господин Кордис? — попита Карела.

— Моля?

— Билярд.

— И аз така чух… За Ани ли говорите? Ани Бун?

— Да.

— Не. И не допускам. Тя не беше такова момиче.

— Знаехте ли, че е разведена?

— Да.

— Познавате ли дъщеря й?

— Моника? Да.

— Разговаряли ли сте с нея по телефона?

— С кого? С Моника?

— Да.

— Мисля, че да. Веднъж или два пъти. Защо?

— Да сте разговаряли наскоро с нея?

— Не. След последната си среща с Ани не съм я чувал. Защо?

— Къде бяхте през нощта, когато тя бе убита, господин Кордис?