Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 56

— Ясно. Защо при първия ни разговор се престорихте, че не знаете за дъщеря й, господин Фелпс?

— Не съм се преструвал.

— Казахте, че според вас има син.

— Е, може и да съм казал. Излъгах, защото не исках полицията да разбере доколко познавам Ани. Не исках… не исках да ме замесват в това убийство.

— Към колко часа прибрахте парите от касата оная вечер, господин Фелпс? Вечерта, в която Ани бе убита.

— Към осем. Винаги прибирам парите по това време.

— Тя е била убита някъде към десет и половина, доколкото успяхме да установим. Къде бяхте, между осем и десет и половина?

— Не си спомням — бързо каза Фелпс.

По лицето на Майер се изписа изумление.

— Ами добре ще е да започнете да си спомняте, господин Фелпс. Добре ще е да започнете да си спомняте, и то много много бързо.

— Щом не си спомням, значи не си спомням.

— Тук ли бяхте? — попита Клинг.

— Не, не бях тук.

— Къде тогава?

— Не помня.

— Но си спомняте, че не сте били тук?

— Да, това си го спомням.

— Ами тогава да не сте били в собствения си магазин, да сте стреляли по Ани Бун и да сте унищожавали собствената си стока? — продължи Майер.

— Не ставайте смешен.

— Добре, къде по дяволите, сте били тогава, господин Фелпс? Започвайте да си спомняте! Настойчиво ви предлагам да започнете да си спомняте!

— Вижте…

— Какво?

— Не искам да си мислите… — Фелпс поклати глава. — Вижте, аз…

— Продължавайте, господин Фелпс, изкарайте скелетите от гардероба.

— А вие разпитахте ли Тед Бун? Разпитахте ли бившия й съпруг?

— Той не е бил в града по време на убийството. Алибито му е потвърдено. Той е чист, господин Фелпс.

— И аз съм чист.

— Още не сме чули вашето алиби.

— Не си спомням къде съм бил. Не съм бил близо до магазина.

Майер въздъхна тежко.

— Господин Фелпс, обличайте се.

— Защо?

— Защото ни се струва, че нямате алиби, господин Фелпс. Защото мислим, че много сте замесен с това момиче, Ани Бун. Защото изглежда, че в участъка ще трябва да ви зададем малко повече въпроси. Всъщност много повече въпроси.

— Аз… — Фелпс преглътна. — Аз… онази вечер бях в Изола.

— Къде в Изола?

— На… на булевард „Ендикът“.

— И какво правехте там?

— Ами бях с един човек.

— С кого? — попита Клинг.

— С жена ли? — додаде Майер.

— Да — отговори Фелпс.

Двамата детективи млъкнаха. Накрая Майер проговори.

— Хубав човек сте, господин Фелпс. Наистина солидна инвестиция.

— Инвестиция?

— Който е инвестирал във вас, би трябвало да ликвидира веднага дяловото си участие. Как се казва мадамата?

— Тя не е мадама!

— Как се казва?

— Лидия. Лидия Форестър.

— Адрес?

— Булевард „Ендикът“ номер седемстотин и трийсет. Нали няма да я замесвате в тази история?

— Можете ли, да ни посочите по-добър начин да потвърдим алибито ви?

— Май че не.

— В дома й има ли портиер? Има ли асансьорни оператори?

— Да, защо?

— Господин Фелпс, от това, което чуваме, излиза, че имате крайно основателна причина да не желаете Ани Бун да ви се мотае из краката. Едва ли ще се задоволим само с честната дума на въпросната Причина, че сте били при нея онази вечер. Така че по-добре се молете.