Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 48

— А какво ще ми кажете за Фетерик?

— Че кой ще иска да се разпива с него?

— Не за това ми беше думата. Какво знаете за него?

— Какво искаш да знаеш? Питай Джени Пеленко. Аз съм жената на бръснаря. Това е италиански израз. Предполага се, че жената на бръснаря знае всичко, което става в града, защото го научава от бръснаря. Разбираш ли?

— Не съвсем. С какво се занимаваше Фетерик?

— Никога не ми е казвал. Предполагам, че е безделник.

— Виждали ли сте го да излиза от къщи с ръкавици?

— Да. Да, вярно. Това важно ли е?

— Не особено. Не е ли споменавал какво работи?

— Не. Предполагам, че или е скитник, или нещо много долно, я зидар, я изкопчия.

— Това са почтени професии — каза Хоуз.

— И какво, като са почтени? От това стават ли хубави? Зидарите са чекиджии, Фетерик е чекиджия. Значи трябва да е зидар.

— Никога ли не е казвал къде работи?

— Не.

— Виждали ли сте го сутрин да излиза за работа?

— Да.

— По кое време?

— Към осем, осем и половина.

— В Ривърхед ли работеше?

— Откъде да знам? Имаш ли нещо против да изпия още едно?

— Не, моля ви. Виждали ли сте негови приятели? Хора, които да влизат и излизат от апартамента.

— Той беше вълк единак — каза Джени и изпи чашата си на екс. — Май трябва да намаля темпото — рече и се усмихна. — Пощурявам, когато се гипсирам.

— Хм — каза Хоуз.

— Избива ме на чукане, когато се гипсирам — поясни тя и продължи да се усмихва.

— Тогава по-добре наистина намалете темпото. Можете ли да ми кажете още нещо за Фетерик?

— Не. Чекиджия. Откачалка. Никаквец. Зидар. Простак. Веднъж го поканих в моя апартамент да изпием нещо, а той отказа. Нали е простак?

— Имаше ли приятелки?

— Ако е имал, не съм ги виждала. Чекиджия. Хубаво момиче го кани в апартамента си да пийнат по нещо, а той отказва. Какво според теб го е уплашило?

— Представа си нямам — рече Хоуз. — Значи никога не сте го виждали да води момичета?

— Не. Кой ще се занимава с такъв простак? Ще взема да обърна още едно. — Наля си. — Искаш ли?

— Не, благодаря.

— Една чаша ще те отпусне.

— Не, имам да разпитвам още много хора.

— Трябва да е ужасно. Особено в събота вечер. Ти не пиеш ли?

— Пия.

— Ами тогава изпий едно.

— Сега не ми се пие, благодаря.

— Слушай, на целия етаж няма жива душа. Събота вечер е. В събота вечер всички се разгонват. Събота е. Не си ли разбрал какъв ден е съботата?

— Знам, знам.

— А не знаеш как да се разгонваш.

— Знам как да се разгонвам.

— Ами тогава пийни нещо. На етажа не е останал жив човек. И да искаш, няма кого да разпиташ. Сега аз съм тук. И съм сама. Само аз съм тук. Ти задавай въпроси, аз ще ти отговарям. Всички отговори знам. Джени Пеленко знае всички отговори.

— Освен тези, които ме интересуват.

— Какво?

— Ами не знаете нищо за Фетерик. Нали така излиза?

— Нали ти казах — чекиджия, простак, зидар. Човек, който реди тухли.

— Е, много благодаря — каза Хоуз и стана.

Джени Пеленко изпи уискито си и изгледа Хоуз сърдито.

— Ти какво чукаш? — попита го. Хоуз се придвижи към вратата.

— Лека нощ, госпожо Пеленко — каза. — Когато следващия път пишете на съпруга си, кажете му, че полицията ви е признателна за помощта. Това ще го зарадва.