Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 18

— Осемнайсети етаж, моля.

Операторът натисна някакво копче и попита:

— Как е животът навън?

— Хубав е.

— Никога не излизам. Хванат съм в тази сграда като в капан. От осем сутрин до пет следобед. Пленник съм. Не виждам дневна светлина. Храня се тук, в сградата. Нося си обяд от къщи и го изяждам в една малка стаичка в подземния етаж. Аз съм къртица.

Клинг кимна съчувствено.

— Този град е къртичина — продължи човекът. — Познавам хора, които се движат все под земята. От спирката на метрото минават по подземен коридор до службата си. Аз поне два пъти дневно изминавам две преки от спирката дотук. Ония и на това не се радват. Отиват от спирката до службата, като се движат все под земята, защото така губят по-малко време. Все им е едно дали горе грее слънце, или вали сняг. И обяда си изяждат под земята. Вечер, като им свърши работното време, се прибират пак по същия начин. Никога не виждат града. А аз виждам цели две улични преки. Та как е времето навън?

— Хубаво е — отвърна Клинг.

Вратата се затвори.

— Осемнайсети етаж ли каза?

— Осемнайсети.

— По цял ден пътувам нагоре и надолу. Все нагоре и надолу, а не стигам доникъде. Аз съм вертикална къртица. По-добре да бях станал кондуктор в метрото, щях да съм хоризонтална къртица. Те поне от време на време поемат глътка въздух. Като стигне Калм Пойнт или Ривърхед, влакът излиза на повърхността. А аз по цял ден се движа нагоре и надолу. Та казваш, че времето навън е хубаво?

— Много е хубаво — потвърди Клинг.

— И сутринта беше хубаво, когато идвах на работа. А твоята работа каква е, господине? Трябва ли да излизаш на улицата?

— От време на време.

— И от време на време да е, пак е хубаво. Ще взема и аз да си намеря такава работа. А може и уличен метач да стана. По цял ден ще съм навън.

— През зимата става студено — напомни му Клинг.

— Тъй ли? — Операторът май не беше мислил за това. — Студено, казваш? — Асансьорът спря. — Стигнахме осемнайсетия етаж.

— Благодаря — каза Клинг на излизане от асансьора.

— Няма защо — отвърна операторът и вратата се затвори. Иззад вратата се чу как механизмите забръмчаха и звукът заглъхна надолу по шахтата.

Клинг се усмихна и се огледа за стая 1804. Проследи номерата по коридора и спря пред двойна врата от матирано стъкло. Отвори едното крило и се озова в малка, луксозно обзаведена чакалня. В дъното на стаята зад едно бюро седеше секретарка. Клинг се насочи право към нея.

— Търся господин Бун.

— Какво да му предам, господине?

— Че го търси детектив Клинг.

Момичето вдигна поглед към него.

— Вие детектив ли сте?

— Да.

— Почакайте, ако обичате.

Продължи да го гледа, докато натискаше копчето на интеркома.

— Да? — разнесе се глас от него. Клинг позна гласа на Бун.

— Господин Бун, дошъл е да ви види детектив Клинг — каза момичето, без да откъсва очи от Клинг.