Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 58

Килгър успя да изнамери някакви стари водачи, работили за Суламора, докато се мъчел да се убеди, че риболовът е забавен. Те им осигуриха още данни. Вече знаеха достатъчно, за да могат членовете на екипа да сложат шлема, нагласен на еднопосочна връзка, и да „упражнят“ атаката. Движенията на всяко същество бяха записани, включени в главния запис на Стен и монтирани в необходимата последователност. Въпреки че шлемът даваше многосетивна входна информация, все още имаше празноти. Затичване към оградата… Усещане за бодлива тел. Изкачване нагоре. Застрелване на пазач. Завой зад ъгъла… и всичко побелява. „Няма налични данни“. Няколко метра по-нататък симулацията започваше отново. Подобно накъсване беше смущаващо. За щастие закалените в боя агенти от „Богомолка“ се бяха научили да си служат с тези частично завършени тренировъчни схеми. Това беше най-доброто, което можеха да получат, а имаше и шанс празнините да се запълнят след постъпването на нова информация от Ф’леса, Дий или Дъм. Въпреки непълнотите си тази схема беше далеч по-сигурна от построяването на пълномащабен макет за провеждането на истинска физическа тренировка.

Членовете на Култа постепенно се отегчиха от тренировките на сухо, но нямаше какво друго да правят. Бяха станали невидими — невидими за всеки надземен наблюдател, обследващ от произволно разстояние. „Ритуалите“ на Култа бяха замислени с определена цел, а тя беше да се изкопае наклонен тунел на дълбочина десет метра и издълбаването на голям подземен бункер. Не се зарадваха особено, че пазачът бе видял следа им, но такива инциденти не можеха да бъдат избегнати.

Сега четиримата чакаха.

Подземният бункер щеше да бъде сборният пункт за нападението.

Имаше още двама членове на групата: Н’Ран, огромни — средно тристакилограмови — донякъде човекоподобни същества, които бяха най-добрите артилеристи в Империята. По време на Таанските войни някои Н’Ран, по природа любопитни и склонни към авантюризъм, бяха станали агенти на „Богомолка“. Те не само можеха да изнесат участниците в Първата фаза на атаката само с една ръка, но също така бяха и оръжейниците на групата.

Махони помълча известно време, когато Стен го уведоми, че ще използва двама Н’Ран.

— Тези маймуни ли? Не, приятелю. Няма да ги сбъркат с мечки.

Стен обаче измисли прикритие и за тях. От векове съществуваха абсурдни легенди за създание, наречено Голямата стъпка. Той се надяваше, ако бъдат забелязани, да минат за такива същества. Погрижи се, когато пристигна в Куус Бей, легендата да бъде възкресена и каза на двамата си помощници да се крият, но да оставят големи стъпки. Двамата Н’Ран чакаха притаени в неприветливата пустош около Умпкуа.

Стен се прибра запъхтян от тренировката си в съвършено друго настроение. Направи равносметка на свършеното и прецени, че не зле или поне е приемливо. Тайно реши, че шансовете може би са по-добри от петдесет на петдесет. Беше готов. После усети как по гърба му пролазва тръпка и го втриса. От времето? Може би, но веднага започна да проверява плановете си за деветнайсети път.