Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 202

Стен й благодари и издаде заповедите си. Тя трябваше да изтегли своята рота. Да се увери, че зоната е обградена — никой не трябваше да излиза, но най-вече, никой не трябваше да влиза. И в никакъв случай още една жадна за линч тълпа.

Капитанът гледаше с благоговение как Стен и Килгър дават нареждания на наемниците и на войските на Бор. Ставаш добър, помисли си Стен, когато го правиш за четиридесети или за четиристотен път и вече си претръпнал дотолкова, че не се тормозиш дали някои от хората ти ще бъдат убити.

Той докара група тежки верижни машини, за да събори барикадите и част от околните сгради — така си осигури удобна стрелкова позиция. Тежките оръжия бяха подготвени и откриха стрелба срещу снайперистите и картечарите.

— Време е да видим сметката на противотанковите установки — ревна Килгър. — Давайте.

Килгър беше разположил снайперистите — най-добрите, знам какво можете, така че не се опитвайте да покажете друго — по фланга.

Докато Стен даваше заповед на грависледовете да тръгнат напред, към него се приближи Синд. С крайчеца на окото си той видя как тя се оглежда за скрити заплахи — заплахи за него.

Противотанковите екипи се прицелиха и бяха покосени от снайперистите на Килгър. Други бойци от силите на Съвета — войници? тайна полиция? частни главорези? — изтичаха да ги сменят.

Уилигъните затрещяха и новите мерачи така и не успяха да стигнат до позициите. Трети опит… и доброволците внезапно намаляха.

— Господин Килгър?

Алекс даде заповедите си и подбраният от Стен отряд се втурна по свалената рампа на тежък камион.

— Не е нужно да чукате на вратата — каза Алекс на капитана на бронетранспортьора. — И осигурете малко прикриващ огън. Хайде!

Веригите на машината се завъртяха, а от кулите се сипеше огън. Бронетранспортьорът премаза една от изоставените противотанкови установки, след което се вряза във входа на сградата на Съвета и връхлетя в огромното преддверие.

Рампата се спусна и Стен и екипът му изскочиха навън. Стен огледа бързо обкръжените от зеленина фонтани и високото мъртво дърво в центъра на преддверието. Танкът го беше повалил, докато спираше, малко преди войниците да излязат.

Стен се вгледа в малката си карта.

— Входът на бункера е… там. Движете се бавно, по дяволите! Не се опитвайте да влезете в историята като последните, загинали на днешния ден.

Добър съвет, помисли си Стен. Послушай го. Мъртъв адмирал като последна жертва в тази… война? Или бунт? А може би щяха да го нарекат метеж? Кое ли щеше да му спечели повече от бележка под линия?

Спускаха се надолу и все по-надолу в недрата на сградата, някогашната гордост на Тайния съвет. Синд и Алекс не се отделяха от Стен, докато се придвижваха от прикритие към прикритие като предпазливи змии.

Нямаше нужда да бъдат внимателни.

Нямаше никаква съпротива.

Завариха Малперин и Ловет в една от стаите. Те сякаш не чуха заповедите на Стен.

Той се взираше в двете създания, в празните черупки, някога били властници. Стори му се, че вижда жалост в очите на Синд.

Килгър повтори заповедите му.

Най-накрая Малперин и Ловет реагираха на виковете му. Изправиха се, както им нареди, бяха претърсени за оръжия и устройства за самоубийство, без да изразят протест, а после последваха отряда по пътя нагоре и навън.