Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 198

Толкова за гнидите.

Сега беше време да се обърне внимание на паразитите, които ги бяха снесли.

Глава 34

Пойндекс забеляза, че дървото е загубило половината от листата си. Като членовете на Тайния съвет, които чакаха на последния етаж, и рубигинозата изглеждаше шокирана от новината: Вечният император се беше завърнал!

Когато ги видя свити в столовете си, осъзна, че „шокирани“ е твърде слабо определение. Всеки от тях вече беше чул песента на палача и умираше отвътре. Малперин изглеждаше с половин век по-стара. Ловет беше просто съсухрено малко същество с набръчкано лице.

Близначките Краа бяха най-променени. Тази, която някога беше разплута купчина тлъстини, сега беше изпита като анорексичка. Провисналата й кожа се диплеше надолу по отвратителен начин. Някога слабата Краа се беше превърнала в закръглена розова топка, а кожата й беше опъната до пръсване.

По лицата им не се четеше никакво съмнение, че съществото, което наричаше себе си Вечния император, е именно той.

И четирите същества се хвърлиха към Пойндекс, сякаш той беше последната спасителна лодка, напускаща потъващ кораб. Едва успяваше да различи въпросите сред изплашеното и объркано бъбрене. „Вечният император…“, „Какво ще правим…“, „… Къде можем да избягаме…“, „Трябва ли да се противопоставим…“, „Можем ли да се противопоставим…“. Все нови и нови. Бяха започнали да изпадат в самоубийствена ярост. Толкова неистово се страхуваха от Вечния император, че бяха готови да се качат на корабите и да се втурнат срещу оръжията му с всички войски, които успееха да съберат.

Пойндекс не желаеше да се забърква в това.

Успокои ги и ги накара да седнат. Лицето му придоби най-тъжното, най-разбиращото изражение.

— Мисля, че знам как да ви спася — каза той.

Те го погледнаха, очите им изведнъж се озариха от надежда. Сега можеше да направи каквото си поиска. Но Пойндекс не искаше какво да е. Вярваше, че е открил начин да се завърне във властта.

— Аз не съм обвинен в каквото и да е престъпление — започна той. — Каквито и действия да сте извършили преди моето присъединяване, те не ме засягат. Следователно за мен не би трябвало да е трудно лично да се приближа до Императора.

Никой не възрази, никой не го предупреди, че това може да означава сигурна смърт, че независимо колко невинен е той, Императорът беше напълно способен да убие всяко създание, за което има съмнения, че е свързано с Тайния съвет. Пойндекс се усмихна вътрешно на голямата загриженост, която показваха колегите и приятелите му.

— Ако не възразявате, ще предложа на Императора сделка.

Предложението на Пойндекс беше просто. Тайният съвет беше загубен, но все още можеше да нанесе достатъчно щети и да пролее реки от кръв. Той ги призова да се скрият в укрепения бункер, построен за извънредни ситуации дълбоко под рубигинозата. Това беше идеален команден център, свързан с всеки военен канал. Щеше да издържи на всичко — дори на ядрена експлозия. Оттам можеха да се бият до смърт, ако Императорът откажеше сделката.