Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 177

Какво друго? Той излезе от СПОРТ и рискува да погледне КОЙ КОЙ Е. Написа ЛОВЕТ.

Вниманието му беше приковано към екрана. Обикновените хвалебствия. Образование… интереси… поел банковата империя на семейството след смъртта на майка си… Хммм. Никакво споменаване… дори в този подробен запис да си е падал по спорта.

Вратата на библиотеката се затвори с трясък. По дяволите!

Влязоха трима униформени полицаи.

Стен пропълзя встрани от терминала по пътечката между фишовете.

Беше заключено. Пръстите му бръкнаха в един от плитките му джобове и извадиха малко устройство. Секунди по-късно вратата се отключи.

Той мина и я заключи зад себе си. Чу викове от читалнята.

Макар да се оглеждаше за изход, примигна от изумление. Това беше огромна библиотека. Високи сводести тавани. Ред след ред след ред наредени фишове, видеозаписи и дори книги.

Чу тъп удар откъм вратата и викове да бъде донесен ключ. Някой се заблъска в нея.

Пръстите на Стен се извиха, а ножът му излезе от „ножницата“ си в горната част на ръката му и легна в дланта му. Той се затича към стелажите и се заоглежда като тигър, търсещ подходящо място за засада.

Полицаите и главорезът от службата за сигурност успяха да отключат вратата и влязоха. Не видяха нищо освен няколко робота, които завеждаха нови материали. Не чуха нищо. Мъжът от службите изсъска шепнешком заповеди. Разпръснете се. Претърсете цялата зала.

Полицаите се подчиниха машинално. По дяволите, губеха си времето, защото на някакъв дракх от контраразузнаването му се привиждат сенки по стените и иска от тях да пипнат някакъв нещастник. После прозрението ги осени. Може да е нещастник — но някак си беше успял да мине през заключена врата.

— Ще останем заедно.

Двама от тях извадиха оръжията си. Третият беше подготвил палката си. Малко, но смъртоносно на вид оръжие се появи в ръката на тайния полицай.

Навлязоха в джунглата на тигъра.

Внезапно една висока лавица се наклони и се прекатури настрани. Един от полицаите и мъжът от тайните служби успяха да отскочат навреме. Другите двама обаче бяха затиснати. Първата лавица събори още една. Мъжете се запрепъваха и завикаха. Някой изстреля откос, който рикошира в тавана на библиотеката.

Настъпи суматоха, а Стен се понесе с леки тигрови стъпки навътре, дълбоко между лавиците.

Двамата го последваха, оставяйки затиснатите си приятели сами да се оправят.

Един от заклещените полицаи се бореше да се измъкне сред дъжд от хартия. Кракът му все още беше затиснат под лавицата, когато чу тихо изтрополяване… и пискливото хриптене на някой, който се опитва да си поеме последен дъх през прекършената си трахея.

После нокътят на смъртта се озова върху гърлото му.

— Викай — нареди Стен. — Викай силно.

Полицаят изпълни заповедта.

Викът все още ехтеше, когато Стен преряза гърлото на мъжа и се скри в друга алея.

Мъжът от службите за сигурност и оцелелият полицай се затичаха нататък. Имаха само секунда, за да зяпнат потресени двата трупа и шуртящата кръв, преди шокът да се превърне в ужас и увито в метал фолио, запратено сякаш от нищото да се забие в челото на полицая. Той се строполи бездиханен.