Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 170

— Разбира се, добрата стара Хайнис. Биваше си я в леглото, така че да видим дали няма да ми пусне още веднъж, заради доброто старо време? Нека те попитам… Ако не аз, а ти беше ангажиран, щеше ли да пропътуваш толкова дълго разстояние за една нощ в кревата?

— Знам, че си вбесена, Лайза. Но това е малко… — той млъкна и се овладя.

Хайнис пое дълбоко дъх няколко пъти, за да се успокои.

— Мътните да те вземат, прав си. Но няма да се извинявам повече.

И тя се озова в прегръдките му. За един дълъг миг.

— Беше хубаво, нали?

Стен каза „да“ и я целуна отново. Накрая тя се отдръпна.

— Но аз не те излъгах. Самюъл е прекрасен мъж. Вероятно, ако трябва да съм честна, тъкмо той е човекът за мен. Не е откачалник с имплантирана в ръката кама и убийствени помисли в главата. Така че… да опитаме като приятели. Никога не съм опитвала да бъда приятел с мъж, с когото съм била… свързана преди. Сигурно ще науча нещо ново.

Част от Стен искаше да заплаче.

— Разбира се, Лайза. Ще бъдем приятели.

Хайнис отново започна да се държи като полицай.

— Първо, как си?

— Всичко е наред. Поне за няколко седмици.

— Предполагам — каза Хайнис, като потупваше фиша, — че си дошъл тук на мисия. Бившият ти шеф има ли нещо общо? И аз така си помислих. Срещу Съвета?

Стен отново кимна.

— Един въпрос — и най-добре не ме лъжи. Последния път, когато арестувахме всички, свързани с покойния Кай Хаконе, намерихме доста трупове из задните улички. Ликвидирани по имперска заповед. Наложи се да стана съучастник в заговор за убийство. Не ми хареса тогава, не ми харесва и сега. Така че ако и сега си поел „мокра поръчка“ или „личен договор“… по-добре изобщо не говори с мен.

— Не. Разследвам за трибунала.

Хайнис се ококори.

— Ах, ти, кучи син! — процеди тя през зъби. Въпреки наложеното от Тайния съвет заглушаване тя беше чула изявлението на трибунала за целите, които си е поставил — да реши дали Съветът има вина. — Чакай да помисля. Хм. Цялата тази работа твоя идея ли беше?

— Да.

— Кучи син! — възкликна тя. — Казах, че няма да се извинявам, но ще го направя. За последен път.

И се усмихна.

— Знаеш ли… може би след още сто и петдесет години, ако прекараш известно време в семинарията, може и да ти позволят да се присъединиш към човешката раса. И така, какво ти трябва?

Още едно недоразумение беше изгладено от Алекс Килгър, преди да замине на наборната си мисия. Странно, но то имаше нещо общо с това, което Стен чувстваше и казваше на Лайза Хайнис.

Килгър беше информирал телохранителите на Стен, че за момента няма нужда от тях. Бяха прехвърлени към охраната на съда.

Синд поиска разговор с временния си командващ офицер. Първите въпроси, който зададе на Алекс, бяха: На какво се дължи промяната? Бяха ли сгрешили някъде?

— Грешка, войниче. Сигурността си е сигурност. Не е необходимо да знаеш. Стен има важна работа.

— Искам промяна на задачата, сър.

— И какво да ти възложа? Да му даваш личната си подкрепа?

— Нещо такова.

Килгър изръмжа.

— Първия и единствен път, когато и на мене ми хвръкнаха чивиите, моята наставница от „Богомолка“ здравата ме нахока. Навика ме хубаво ми рече, че ако не гледам на задачите си професионално, по-добре да напусна и да паса овце. И права си беше. Би трябвало и аз да нахокам теб. Ама нали съм добра душа. Мога веднага да издам заповед: „Марш в строя, войнико!“, та да приключим. Но ще ти изтъкна и причини. Тъй че си извади главата от яйчниците, или където се спотайва, и слушай внимателно. Първо, шефовете ти знаят какво точно правят. Второ, много грешиш за причината, поради която си отстранена. И не ми пробутвай колко си добра с пушката и как си изучавала разузнавателни техники. Вече съм наясно с това. Не ставаш за мисията, защото си твърде… забележителна. А никога, никога не бива да се набиваш на очи, ако си на вражеска територия. Ти си войник. Войниклъкът бая се различава от шпионирането. Но както и да е. Последната и най-важната причина е, че си твърде млада. Вярваш в някои неща. Не познаваш дълбочината на греховността на духа. Освен ако не си израсла сред калвинисти като мен. Шпионинът трябва да има само една мисъл в главата си през цялото време: Не вярвай на никого и винаги предполагай най-лошото за другите. Труден и зъл урок. Който, ако трябва да съм честен, е най-добре да не научаваш. А сега заминавай да си изпълняваш задачите. Обзалагам се, че достатъчно кръв ще има за проливане. Тъй че ще успееш да се отличиш, ако това те вълнува. Свободно.