Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 14

После усети нещо зад себе си. Напрегна се, вдигна оръжието и понечи да се извърти. След миг се озова в снега. От гърлото й пръскаше кръв.

Стен изтри острието в дрехите й.

— Аз ли остарявам — подхвърли на Махони, докато излизаше иззад едно дърво, — или тези нови хлапета просто не са толкова добри, колкото някогашните?

Махони се вгледа в тялото на мъртвата. Като бивш шеф на корпус „Меркурий“ — а следователно и на „Богомолка“, — изпитваше смесени чувства при вида на трупа на един от своите. После се взря в Стен. Беше поостарял, нови бръчки се бяха вдълбали в лицето му, но изглеждаше някак си по-корав. По-твърд. Тъмните му очи бяха потънали дълбоко в орбитите. Гледаха малко по-тъжно, но все още в тях припламваха искрици циничен хумор. Видя как тънкият кортик изчезва обратно в ръката му Стен.

Колкото до въпроса на Стен: Не. Не бяха по-бавни.

Махони потръпна и рече:

— Тренирал си. Остават още петима, но се съмнявам, че ще се справим толкова лесно с тях. Предполагам, че имаш план?

— Имам — отвърна Стен, качи се на грависките, включи ги и ги нагласи така, че да са само на няколко сантиметра над снега. Тръгна към гората, като забиваше щеките силно, просто за да е сигурен, че преследвачите няма да изгубят следата.

Махони беше ставал свидетел на много невероятни неща през дългия си живот, но гъстата гора, към която Стен го водеше, щеше да заеме едно от челните места в списъка му.

Дърветата изобщо не бяха дървета, макар че имаха същата форма. Извисяваха се над нещо, което отдалече изглеждаше като огромна плетеница от корени, висока поне три метра, преди да се прелее в главния ствол. Отблизо обаче кореновата система приличаше повече на огромни грудки. Бяха толкова масивни, че Махони реши, че трябва да са минали векове, за да се образуват такива големи луковици, събиращи вода и хранителни вещества. По-късно разбра, че това е станало само за няколко години.

Клоните бяха мъхести и изглеждаха почти мускулести — ако растенията можеха да имат мускули. Извиваха се наоколо като пипала, макар че на вид бяха твърди и сравнително плътни, като на дърво. Листата бяха дълги, иглоподобни и поръбени с остри шипове, обгърнати от тънък слой влага. Невероятно странно предвид климата. Защо влагата не замръзваше?

Протегна ръка, за да я докосне.

— Недей — излая Стен, но, като видя обърканото изражение на лицето на Махони, се смили. Донякъде. — Не обичат да ги докосват.

И без да дава повече обяснения, продължи напред. Доколкото Махони можеше да прецени, от известно време обикаляха в широк кръг. Реши, че се приближават към езерото. Голяма бяла птица внезапно се устреми към небето с яростен писък и закръжи над тях на лунната светлина.

— Идват — наруши мълчанието Стен. — Най-накрая. За миг се уплаших, че сме ги изпуснали.