Читать «Последна борба» онлайн - страница 67

А по снежната равнина препускаха коне без ездачи, бягаха, преследвани от канадците последните сиу, без да мислят за каквато и да било съпротива. Настигаха ги и те падаха покосени, без да прекрачат границата на обетованата земя, която обещаваше спасение за племето сиу.

Само един червенокож конник, по чудо пощаден от куршумите, като вихър се отскубна и се скри в гората. Това бе Червения облак. След него се втурнаха белите преследвачи, но не успяха да го догонят. Лесът го скри. В него настана мълчание, както след борба на два елена — смъртни врагове, — когато единият е повален, но и двата търсят вода да утолят жаждата си и очите им се отразяват в нея.

* * *

Джордж Девандел дълго съзерцава мълчаливо бойното поле. Лицето му бе бледо, погледът — мрачен. Джон се приближи и го дръпна за ръката.

— Време е, мистър Джордж!

— Какво? — сепна се младият офицер.

— Няма защо повече да стоим тук!

— Да, ние приключихме нашата работа! — горчиво се засмя Девандел.

— Но вие като че не сте доволен от победата?

— О, не! Защо? Мислех си, че тук току-що бе разчистена една многовековна сметка и че племето сиу никога няма да се появи нито у нас, нито в Канада…

— Трябва ли да се съжалява за това? — сви рамене Джон. — По-добре вижте моята плячка! — И той посочи на Девандел три скалпа.

Първият — това бе неговият собствен скалп. Бе успял да го изтръгне от щита на падналата в боя Минехаха. Вторият — това бе скалпът на Яла. Третият — още кървав — бе скалпът на самата жена сахем, скалпът на Минехаха, която провидението изпрати на сиу, за да поведе това гордо, неукротимо и кръвожадно племе към гибел.

Като изгледа разсеяно трофеите на Джон, Девандел се обърна: тежко му бе да гледа в този момент стария трапер…

— А къде е Сенди Хук? — запита той Джон.

— Току-що предаде Богу дух! Ще трябва да го погребем, мистър Джордж. Всъщност той не беше лош човек…

В този дух бе и надгробната реч на Джон и всички, които присъстваха на погребението, си спомниха с добро Сенди Хук.

След не повече от час канадците се разделиха с янките: първите тръгнаха на север, вторите — на юг, за да срещнат настъпващата пролет, която щеше да донесе забрава на съдбоносното минало.

info

Информация за текста

Emilio Salgari

La Scotennatrice, 1909

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 11 февруари 2006 г.

ЕМИЛИО САЛГАРИ

ПОСЛЕДНА БОРБА

Роман за деца от начална училищна възраст

Редактор Катя Цонкова

Илюстрация за корицата Емилиян Станкев

Художникредактор Лили Басарева

Гравюри към текста Кирхер и Дейкер

Коректорстилисти Бонка Маркова и Людмила Антонова

Графично оформление Стефан Узунов

Технолог Дора Николова

Отпечата се през 1992 година

Цена 9,98 лв.

Преиздава се по текст, в който не е упоменато името на преводача

ТРЕНЕВ&ТРЕНЕВ СОФИЯ 1992

София, България ул. „Уилям Гладстон“ № 50, тел./факс 89-20-64, пощ. код 1000 ул. „Свиленица“ 1, тел. 51-35-68, пощ. код 1463