Читать «Последна борба» онлайн - страница 66

— Смърт на сиу! — дружно отговориха канадците.

— Господа, искате ли да се присъединим към вас? — предложи вождът на канадците.

— Разбира се! Заповядайте! Ще ни бъде драго!

* * *

На следващата сутрин разузнавачите на сиу, които бяха достигнали почти до канадската граница, донесоха на Минехаха, че са открили наблизо отряд от петима бели, в които по описанието жената сахем позна своите смъртни врагове.

Очите на Минехаха заискриха с мрачен пламък.

— Маниту ги предава в ръцете ни! — яростно извика тя. — Смъртта им ще бъде така ужасна, че и небето ще затрепери!

Целият й отряд се събра и полетя към разкрития от разузнавачите враг.

— На всяка цена ги заловете живи! — викаше в изстъпление летящата пред тях Минехаха. — Искам да се опия от мъките им! Напред, напред, последни сиу! Очаква ви слава!

Белите конници като видяха летящите към тях като вихър индианци, които проглушаваха въздуха с дивашките си викове, обърнаха конете си и полетяха назад, като описаха голяма дъга.

— Но те Правят опит да се скрият в гората! Не трябва да ги изпускаме Това е най-скъпата ни плячка! — ревеше опиянена от радост Минехаха. — Хайде, момчета, още малко! Скоро ще свършим с тях! Завинаги ще свършим със смъртните си врагове! Напред! Обещавам да стана жена на този, който залови Джон, индианския агент!

Бягащите намалиха темпото. Профучаха дватри изстрела, но не засегнаха червенокожите.

Това още повече окуражи Минехаха.

— По-бързо, по-бързо, последни герои сиу! — подканяше ги все повече жената сахем.

— Хм. Няма ли тук някакъв капан? — опитваше да я спре баща й — Червения облак. — Погледни, дъще! Не позволявай ненавистта да те заслепи! Забравяш да вземеш каквито и да е предпазни мерки!

— Ти си страхлив войник на враните! — викна му неукротимата Минехаха и се втурна в гората, в края на която се бяха скрили белите.

В същия миг от двете страни загърмяха равномерни дружни залпове, които сееха смърт в редовете на сиу: стреляха скритите в засада канадци, като поразяваха сиу с кръстосан огън.

И пред очите на евентуалния наблюдател би се разкрила следната картина: коне и ездачи се смесиха в обща купчина, валяйки се в снега. А куршумите продължаваха да се сипят неспирно. Сетне и двата отряда на белите се нахвърлиха върху оцелелите от куршумите малцина индианци, носейки смърт за последните, наистина за последните сиу. Пред двата отряда на белите летяха Джон и Сенди Хук. Те се насочиха към оная страна, където над трупа на своя мустанг стоеше в разкошна бяла мантия жената сахем, самата Минехаха.

— Върни ми скалпа! — викна й Джон.

— Десет хиляди долара за твоята глава! — изкряска и Сенди Хук, като се хвърли върху неукротимата сиу.

Като допусна враговете си на десетина крачки, Минехаха запрати своята страшна томахавка в гърдите на Сенди Хук. Ексбандитът се приведе, но секирата го удари в главата. Падайки умиращ, Хук все пак успя да изпразни револвера си.

Всичките шест куршума, като пробиха щита, зад който се криеше Минехаха, пронизаха гърдите й. Като сразена от гръм, жената сахем, без да охне, падна на земята до трупа на своя мустанг, който години наред я бе носил в боевете. Умирайки, тя покри лицето си с бялата мантия.