Читать «Хубавата Елена» онлайн - страница 6

Антон го сряза с кратки, вече нетърпящи възражение команди. Японецът включи телевизионната камера в шлюзовото помещение, Антон провери налягането. В шлюза бе нахлул достатъчно въздух, за да може да бъде отворен. Прииска му се да направи и нещо подходящо за историческия момент. Затова, щом Гибсън отвори ръчно вътрешния люк, тромаво обхвана широките рамене на скафандъра му. В нетърпението си да излезе обаче англичанинът не разбра, че това беше прегръдка. Изхлузи се плавни с главата напред, легнал по корем във въздуха, и като се отблъскваше леко с ръце по стените, стигна до външния люк. Антон го изчака да заеме позиция, да стегне въжето през корема си, да ги закачи за куката, рече: „Затварям“, и се зае отново да херметизира шлюзовата камера. Нареждаше колкото се може по-кратко, за да звучи и спокойно:

— Изтеглям въздуха. Отваряш при нула. Провери още веднъж въжето! Повтарям: никакво излизане без мое разрешение! Подай ръка навън или му хвърли другото въже, ако се отдръпне. Изобщо, чакай да видим по-напред какво ще стане!

Въздухът от шлюзовата камера се връщаше стремително в резервоара си, стрелката на манометъра слезе към линията на вакуума. На отделното телевизионно екрапче за шлюза шаваше, призрачно осветен от криптоновата лампа, един миниатюрен и тромав като бръмбар Томас Гибсън. Той опипваше ключалката на въжето около кръста си, проверяваше за кой ли път и ключалката на другия му край, обесен за куката над люка. Тежкото му дишане пращеше в шлемофоннте на двамата. Антон погледна още веднъж показанията на прахоуловителите и уредите за регистриране на различните лъчения. Нямаше промени над нормалното. Видя на големия екран, че фигура 1а от външната страна на люка се отдръпна малко встрани, сякаш усетила, че ще го отварят, и за да прогони мистичното тръпнене в тялото си, започна по-високо, отколкото бе необходимо:

— Деветдесет и девет, деветдесет и осем, деветдесет и…

— Не викай така де! — изкрещя Гибсън в шлемофона му. — Спука ми тъпанчетата. Какво прави оня?

— Чака те — кхъкна, за да оправи гласа си, Антон. — Деветдесет и четири, деветдесет и три…

Не забеляза, че бе прескочил три числа, а и Гибсън не се възпротиви. При нула той така се нахвърли върху лостовете на херметизирания механизъм, сякаш се готвеше да побегне нанякъде.

— Спокойно, Томи! — предупреди го Антон, втренчен в екранчето, което прожектираше вътрешността на шлюзовата камера. Миниатюрният Гибсън заоткрехва изходния люк сякаш нарочно бавно, до скъсване на нервите бавно.