Читать «Камера помътняла» онлайн - страница 13

Публиката, която представляваше точно копие на водещия във всяко отношение, наблюдаваше индивида с калейдоскопния костюм.

— Ще наричаме този човек Фред — обяви водещият, — защото това е кодовото му име, под което докладва събраната от него информация. Щом веднъж облече калейдоскопния костюм, той не може да бъде разпознат по гласа си и външния си вид, дори с помощта на специализирана техника. Прилича на неясно петно и нищо повече, нали? Прав ли съм?

Той се усмихна широко. Зрителите решиха, че това наистина е забавно и също започнаха да се усмихват.

Калейдоскопният костюм беше изобретен случайно от С.А.Пауърс, служител на „Лаборатории Бел“. Няколко години по-рано той експериментирал с вещества, действащи възбуждащо върху нервните клетки. Една нощ, след като си инжектирал препарат IV, установил, че нивото на GABA¹⁰ в мозъка му катастрофално е спаднало. После пред погледа му върху далечната стена на спалнята се появили пламтящи светлинни изображения, които в момента му заприличали на калейдоскопичен колаж от произведения на съвременната абстрактна живопис.

В продължение на около шест часа С.А.Пауърс наблюдавал като омагьосан хиляди картини на Пикасо, сменящи се с невероятна скорост. После прегледал творбите на Пол Клее, при това много повече на брой, отколкото художникът е нарисувал през целия си живот. Когато дошъл ред на шедьоврите на Модиляни, С.А.Пауърс предположил (всяко нещо се нуждае от своето обяснение), че розенкройцерите му изпращат картините по телепатичен път, вероятно подпомогнати от някакви микрорелейни системи с голяма мощност. Но после, когато започнали да го измъчват произведенията на Кандински, той си спомнил, че в „Ермитажа“ в Ленинград са се специализирали по точно такъв абстрактен модернизъм, и решил, че Съветите се опитват да се свържат телепатично с него.

На сутринта си спомнил, че драстичното спадане на нивото на GABA в мозъка обикновено е съпроводено от подобни явления и никой не се е опитал да се свърже с него телепатично, със или без помощта на микровълнови предаватели. Но това му дало идеята за калейдоскопния костюм. В основата си неговият проект се състои от многостенни кварцови лещи, свързани с миниатюрен компютър, в чиято памет се съхраняват милион и половина части от изображенията на лица на най-различни хора: мъже, жени и деца, като всеки вариант е кодиран, след което е прожектиран навън, едновременно във всички посоки, върху супертънка, наподобяваща наметало мембрана, достатъчно голяма, за да покрие изцяло човек със среден ръст.

Компютърът обхожда базата си с данни и прожектира върху мембраната всички възможни цветове на очите и косата, форми и видове носове, разположения на зъбите, конфигурации на структурата на лицевите кости, като всяка наносекунда превключва на следващото изображение. За да направи калейдоскопния костюм по-ефикасен, С.А.Пауърс програмирал компютъра да показва случайна последователност от характеристики на всеки образ. И за да смъкне цената (федералните служители винаги харесват това), той намерил източник за материал за мембраната в страничен продукт на голяма индустриална фирма, която вече имала бизнес с Вашингтон.