Читать «Тигърът на Трейси» онлайн - страница 12
Уилям Сароян
Трейси седеше на този стол вече цял час.
Внезапно в залата влезе нов човек.
— Доктор Пингицър — каза някой.
Бе нисък, усмихнат мъж на около седемдесет години.
— Е, какво има? — обърна се веднага той към тълпата.
Вместо отговор го избутаха настрани, където го наобиколиха специалистите и започнаха да му обясняват за какво става дума.
— Аха — дочу Трейси гласа на лекаря. После бързо се приближи към него. — Аз съм Рудолф Пингицър — представи се той.
Трейси стана и подаде ръка на Рудолф Пингицър.
— Томас Трейси — каза той.
— Аха, Томас Трейси. — Д-р Пингицър се обърна към другите. — Един такъв стол и за мен, ако може?
Донесоха веднага още един такъв стол и за лекаря.
Той седна и каза любезно:
— Аз съм на седемдесет и две години.
— А аз на двайсет и седем — каза Трейси.
Д-р Пингицър почна да си пълни лулата, при това разсипа доста тютюн по дрехите си, но хич и не мислеше да го изчетка, издраска седем клечки, докато я запали, пусна десетина кълбца дим и накрая заприказва с лула в устата:
— Жена ми е на шейсет и девет години, имам син на четирийсет и пет, психиатър, друг — четирийсет и две годишен, психиатър, един трийсет и девет годишен, психиатър, дъщеря на трийсет и шест години, казва
— Защо не я поправите? — попита Трейси.
— А, да, но аз никога не пиша на нея — каза д-р Пингицър. — За внуците е. Боклук. Та такива неща имам, повечето от тях психиатри.
— А пари имате ли? — попита Трейси.
— Не — отвърна д-р Пингицър. — Толкоз психиатри струват скъпо. Книги имам. Имам също, а, да, легло. За спане. Нощем. Лягам. Спя. За разнообразие.
— Имате ли приятели? — запита Трейси.
— Много приятели имам — рече д-р Пингицър. — Разбира се, като казвам приятели… — докторът размърда ръка и щракна няколко пъти с пръсти, — разбирате, че имам предвид… — още няколко щраквания — естествено… Кой знае?
— Ходите ли на черква? — попита Трейси.
— А, да — отвърна д-р Пингицър. — Да. Чувство. Харесва ми. Хубаво е.
Някакъв репортер пристъпи напред и запита:
— Няма ли
— Аха! — рече бързо докторът. — Ако ще правите интервю с д-р Пингицър, залата да се опразни.
Дежурният капитан от полицията, на име Хузинга, каза бързо:
— Слушам! Чухте ли доктора? Всички навън!
Чуха се доста протести от страна на журналистите, но Хузинга и хората му изхвърлиха всички във фоайето. Когато залата се опразни, докторът се усмихна на Трейси, кротко пафкайки лулата си, после взе да задрямва. И Трейси бе доста изморен, тъй че той също се поддаде на дрямката. Старецът захърка. Трейси не хъркаше.
По едно време някой блъсна вратата и един фоторепортер бързо засне двамата мъже, заспали на столовете си.
Тогава влезе Хузинга и събуди доктора.
— Аха — рече докторът.
Хузинга тъкмо щеше да разбуди и Трейси, но докторът го спря.
— Недей. Важно е.
— Слушам, докторе — рече Хузинга.
И се измъкна на пръсти от залата.