Читать «Тигърът на Трейси» онлайн - страница 14
Уилям Сароян
— Да — рече Трейси.
Изпиха си мълчаливо кафето. Трейси отпиваше внимателно, изучавайки вкуса му, както бе правил преди шест години във фирмата на Ото Сейфанг, седнал с Нимо, Пебърди и Рингърт.
Глава 8
След като бяха изпили по три чаши, д-р Пингицър рече:
— Аха. Работа. Мразя да работя. Мразя психиатрията. Всякаква работа мразя. Обичам веселието, радостта, въображението, загадката.
— Защо работите тогава? — попита Трейси.
— Защо ли? — рече д-р Пингицър. — По дяволите! — Докторът се позамисли малко. — Във Виена срещнах едно момиче. Елза. Елза Варшок се казва. Аха. Елза е жена ми, майката, онази, която казва „Отде да намеря пари за храна?“ Виждаш, нали? И аз работя.
— Разбирате ли от психиатрия? — попита Трейси.
— От психиатрия — не — отвърна д-р Пингицър. — Хората разбирам малко. Но малко, съвсем мъничко. С всяка година и с всеки ден все по-малко. Защо ли? Хората са трудни. Хората са хора. Хората са радост, веселие, въображение, загадка. Аха. Хората са болка, хората са болест, хората са луди, хората са наранени, хората нараняват
— Знаете ли това стихотворение? — попита Трейси.
— Има ли такова стихотворение? — попита д-р Пингицър.
— Разбира се.
— И какво е то? — попита докторът.
— Ето го — почна Трейси:
Тигър, тигър, лумнал с мощ
като факла в черна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?
— Аха. Има ли още? — попита д-р Пингицър.
— Да, още малко, ако не съм го забравил — рече Трейси.
— Кажи го — настоя д-р Пингицър.
Где в далечни бездни, висини
пламъкът в зениците лети?
Чии криле потърсиха простори,
теб от огън кой посмя да стори?
— Виж ти! — рече д-р Пингицър. —
— Уилям Блейк — отвърна Трейси.
— Браво на Уилям Блейк! — рече докторът. — Има ли още?
— Да, чакайте да си го спомня — рече Трейси. — А, да:
Що за плещи и кои изкусни сили
за сърце ти свиха яки жили?
Щом затупа то, в теб мощ се взе
лапа вдигна зла и зли нозе.
— После? — попита докторът.
— Май си го спомних цялото сега — рече Трейси.
Що за чук и що за здрави клещи
мозъка отляха в нажежени пещи?
Що за наковалня? И ръка,
смъртен ужас хванала така?
Щом замятат копия звездите
и небето плувне им в сълзите,
радост не изпитва ли Творецът?
Той, създателят и на агнеца?
Тигър, тигър, лумнал с мощ
като факла в мрачна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?
2
Трейси спря.
— Това е цялото стихотворение — рече той.