Читать «Тигърът на Трейси» онлайн - страница 11
Уилям Сароян
— Ауъъъ — обади се тигърът.
Трейси и тигърът излязоха от църквата през изхода на 50-а улица, но щом се озоваха навън, Трейси видя бронирана кола, от която към тях стърчаха цевите на пушки. Огледа улицата и близо до Медисън авеню забеляза още една бронирана кола. Зад колите се тълпяха наплашени хора, чакащи да се завърже сражение и да се стигне до някакъв край.
Човекът, който седеше зад волана на колата, спряла точно пред Трейси, бързо вдигна стъклото, за да се предпази по-сигурно от тигъра.
— Какво има? — попита Трейси.
— За бога, не виждаш ли този звяр до себе си — отвърна шофьорът.
— Виждам го, естествено — рече Трейси.
— Това е избягалата от цирка пантера.
— Я не ставай глупав! — рече Трейси. — Това животно не е и помирисвало цирк. И не е пантера, а
— Отдръпни се, човече, нашите хора ще стрелят!
— Да го застрелят? — учуди се Трейси. — Вие да не сте луди?
И тръгна по 50-а улица към Медисън авеню. Шофьорът на бронираната кола запали мотора и бавно потегли след Трейси, като не спираше да го убеждава, че трябва да се отстрани от тигъра.
— Дръпни се, човече — викаше той.
— Гледай си работата! — рече Трейси. — И си закарай бронираната кола обратно в склада ли, в гаража ли, знам ли къде си я държиш!
— Пази се, все едно — ще стреляме — извика шофьорът.
— Само да сте посмели! — извика им Трейси.
— Добре, момче, сам си го търсиш! — рече шофьорът.
Чу се изстрел. Трейси се огледа да види дали не са ранили тигъра. Не бяха и той хукна да бяга към Медисън авеню.
Сега тигърът направо хвърчеше. Трейси през живота си не бе го виждал да тича така стремглаво. Като наближи втората бронирана кола на 50-а улица, проехтя нов изстрел. Тигърът подскочи, падна и когато се втурна да бяга, Трейси забеляза, че предната му дясна лапа е подгъната и той подскача на три крака. Като стигна до Медисън авеню, тигърът зави и изчезна от погледа му, а най-близката бронирана кола го последва с цялата си пълзяща мощ.
Трейси се втурна да догони тигъра. Но на ъгъла го спряха трима полицаи. Набутаха го във втората бронирана кола и потеглиха с него.
— Защо искате да ми убиете тигъра? — попита Трейси.
— Това животно е разкъсало пазача на цирка и е избягало — отвърна шофьорът.
— Какво говорите! — рече Трейси.
— Много добре чуваш — отвърна мъжът.
— Този тигър си го имам почти цял живот — рече Трейси.
—
Глава 7
Трейси седеше на един стол тип „Английска национална банка“ в средата на огромна зала, из която се суетяха репортери, фотографи, полицаи, дресьори на животни и цял куп разни други.
Ако тигърът наистина не е бил неговият собствен тигър, то и неговият собствен тигър сега наистина не беше при него.
Той седеше сам.
Нямаше го тигъра, легнал на пода до краката му.