Читать «Дяволът, светицата и Ласитър» онлайн - страница 57

— Карло няма да ни пречи — каза тя. — Нали, Карло? Ти винаги ще бъдеш на известно разстояние от нас.

— Това се разбира от само себе си, Мария.

— Колко голяма е преднината им? — поиска да узнае Ласитър.

— Днес сигурно няма да успеем да ги настигнем. Но през нощта вероятно пак ще лагеруват. А и каква полза, ако ги настигнем? Нямаме никакви шансове.

За съжаление той беше прав.

Ласитър също нямаше все още никаква представа, как би могъл да се противопостави на бандата.

— Във всеки случай винаги е добре, когато човек може да огледа ситуацията — каза той. — Дори и само затова си струва да опитам някъде да се приближа до тях.

— Но и аз също искам — каза Мария енергично. Продължаваха да яздят. Към обяд забелязаха десетина къщи и навеси.

— Описахме дъга около тях — рече Карло. — Това е търговска база. Наблюдавахме мястото с бинокъл. Тук идва всякаква сбирщина скитници. Решихме, че е по-добре въобще да не се мяркаме там.

— И правилно — каза Ласитър. — Но мисля, че ние двамата трябва да поогледаме малко наоколо, Мария. Какво ще кажеш?

— Там ходиха и бандитите — осведоми ги Карло.

— Вие наблюдавахте ли ги? — попита Ласитър.

— Не, бяхме много далеч. Разбрахме няколко часа по-късно, по следите.

Ласитър отново погледна Мария. Тя още не бе казала дали иска да отиде с него.

— Какво мислиш, Мария?

— Разбира се, че ще отидем — отвърна тя. — На такива места обикновено има какво да се научи.

— Изглежда тук всичко ти е добре познато?

— Опасно е — започна да се вайка Карло. — Там наистина се подвизават само съмнителни типове.

— Ти заеми позиция тук, Карло.

— Добре. Но не обещавам, че ще мога да ви помогна, ако животът ви бъде изложен на опасност.

— До скоро, Карло — прекъсна го Мария и подкара мустанга си.

Ласитър му махна още веднъж окуражаващо и също потегли.

— При първа възможност трябва да сменим конете си — каза Мария. — Вероятно жителите на това селище вече са се усъмнили в нас. Не е ли по-добре да изминем останалата част от пътя пеша?

— Точно това бих искал да разбера — рече Ласитър. — Все ми е едно, че ще ме вземат за някой от пленените ездачи. Възможно е именно затова да кажат истината.

— Въобще не ми мина през ума.

Колкото повече се приближаваха до малкото селище, толкова по-силно се чуваше шума отсреща. Там имаше кръчма, която явно бе част от магазина, представляващ центъра на селото.

Беше една от онези търговски бази, които Ласитър доста добре познаваше. В повечето случаи тук правеха сделките си престъпни типове. Неговите предположения можеха да се окажат верни.

Търговската база беше собственост на Амос Старински — истински бик, тежащ най-малко два и половина центнера. Изглеждаше дебел, но това беше погрешна представа. По месата си имаше дяволски железни мускули.

Беше запазил формата си и след като преди три години изостави работата си на професионален боксьор. Улучил бе подходящ момент да направи своя удар и наистина печелеше порядъчно.

И то не само с честно извоювани награди за победи, но и с всякакви манипулации, които бяха нещо обичайно в боксьорския бранш.