Читать «Дяволът, светицата и Ласитър» онлайн - страница 55

— Не, нямам тази дарба, Патрик — отвърна тя. — Много малко хора са благословени с нея. Само се опитвам добре да обмисля всичко това.

— И какъв е резултатът? — попита подигравателно.

Беше страшно раздразнен. Самият той не можеше да се понася повече, а камо ли и хората около себе си.

Мануела запази спокойствие.

— Мария не беше сама — отвърна тихо. — Тя каза, че я придружават воини, за да я пазят. Мисля, че говореше за десет души.

— Е и? Какво общо има това със смъртта на моите хора?

— Как тогава е попаднала в ръцете на Ласитър? — попита тя усмихната. Не се оставяше да я извадят от равновесие.

— Откъде да знам? — вилнееше Кийнсбърг.

— В такъв случай Ласитър е трябвало да убие и охраната на Мария — каза Мануела настоятелно. — Твоите ездачи открили ли са нещо такова?

— Дявол да го вземе! — беснееше той. — Била ли си някога в тези планини? По-лесно би намерила игла в купа сено, отколкото да се оправиш сред тях.

Кийнсбърг се тръшна в креслото, като удряше с юмрук по масата. За да се успокои, той би я разбил на парчета.

Отвън се чуваше тропот на приближаващи се коне.

На двора прозвучаха възбудени гласове. Но не се разбираше почти нищо.

Най-сетне едно име се открои сред глъчката. Ласитър!

Кийнсбърг бързо вдигна глава. Ослуша се.

— Добре ли чух? — попита той объркан. Вратата се отвори.

В стаята се втурна Ги Лъо Берг.

— Шефе! Мистър Кийнсбърг! Има нови вести. Видели са Ласитър и дъщеря ви.

Той скочи като ужилен.

— Вярно ли е това?

— Съвсем сигурно. Отправили са се към границата.

— Къде по-точно?

Лъо Берг се приближи до голямата географска карта, която висеше на стената. Посочи мястото с показалеца си.

— Трябва да са някъде тук. Южно от Бетуинг, това покварено гнездо, в което никой честен човек не влиза, защото там гъмжи от мошеници и главорези.

— Кой донесе тази новина?

— Фил Лонгджон. Един от нашите разузнавачи. Научил го от приятел, на когото може да се разчита.

Кийнсбърг пристъпи към картата и се взря в нея.

— По-нататък, на юг се намира Моралес. — Той посочи с пръст една точка. — А там е Сан Мигел. И там някъде трябва да се намира главната квартира на Манаскуа. Те отиват в тази посока. Ласитър води дъщеря ми при моя смъртен враг. Това би било за него най-големия триумф в живота му! О, боже, как го мразя!

Кийнсбърг отново се разбесня. Но се овладя учудващо бързо.

— Кога можем да тръгнем, Лъо Берг? О, защо ли въобще питам? Нареди да оседлават приятелю! Трябват ми най-малко тридесет мъже. Може ли да се уреди това?

— Няма да мога да събера повече от двадесет конници.

— Няма значение. Да оседлават! Тръгваме след половин час!

Ги Лъо Берг беше човек, който никога не задава въпроси. Да получава и да изпълнява заповеди, това беше девизът му.

Той се спусна навън. Строгите му команди се чуваха по целия двор. Вдигна се страшна олелия.

— Какво си намислил, Патрик? — попита Мануела — Какво смяташ, че ще излезе от цялата тая работа? Не ти ли е ясно, че е клопка? Яго Манаскуа само това чака. Той ще те унищожи окончателно.

— Все ми е едно! — изфуча той. — Само още едно нещо искам да доживея! Искам да видя дяволът да лежи пред мен в прахта! Дори ако трябва след това да умра. Тогава смъртта би била удовлетворение за мен.