Читать «Дяволът, светицата и Ласитър» онлайн - страница 54

На това мнение бяха и мексиканските власти. По дипломатически път те помолиха Вашингтон за служебна помощ. „Повечето следи водят към владенията на Кийнсбърг“ — гласяха тайните сведения. С тази информация бе изпратен и Ласитър.

Как можеше да се обърка човек.

Яздиха до късно вечерта. Спряха да нощуват в една странична котловина. За първи път Ласитър беше сам с пленителната жена.

Всеки един от двамата знаеше за какво мисли другия. Нямаше нужда от много приказки.

Притегли я към себе си. Това бе една мълчалива и по тази причина, толкова сърдечна прегръдка. После се отпуснаха върху високо избуялата трева до един ромолящ поток.

Истински романтично беше под шумящите дървета, през чиито клони като неми свидетели гледаха луната и звездите.

Още по-голяма беше романтиката, когато Мария отиде гола до потока и се потопи до кръста в бистрата вода.

Разбира се, Ласитър я последва и дори в студената вода прегръдката беше гореща.

По-късно отново лежаха в тревата и се търкаляха с преплетени крака като боричкащи се деца.

Отново изпита едно омайващо преживяване. Със сигурност той още дълго щеше да живее със спомена за него. При положение, че останат живи след тази опасна авантюра.

Но сега предпочиташе да не мисли за това. Твърде хубав бе настоящият момент.

12.

Патрик Кийнсбърг изслуша с каменно лице страшната новина. Тежък удар беше това за него.

Осем от най-добрите му момчета бяха убити. Имаше само един човек, на когото можеше да се припише това престъпление.

— Ласитър! Този кръвожаден вълк! Това копеле!

Кийнсбърг ругаеше като бесен. Но след като по този начин изля гнева си, отново се успокои.

Мануела влезе в голямата стая. Той я видя и изпрати Льо Берг, който току-що бе донесъл ужасната вест.

Тя застана зад него и сложи ръце на раменете му. Нежният допир му подейства благотворно.

— Какво се е случило, мили?

— Пак този дявол Ласитър, пратеникът на Манаскуа. Той не е сам тук, вече знаем това. Дошла е цяла банда. Сега Мария е в ръцете им.

— Сигурен ли си?

— Тази сутрин хората ми са намерили Джес Кенеди и още седем други. Всички били мъртви.

— А откъде знаеш, че Мария е в ръцете на Ласитър?

Той посочи една бележка, парче сива опаковъчна хартия, която лежеше на масата.

— Написано е тук. Един от мъжете е бил още жив, когато убийците са си тръгнали. Само няколко думи са. Но от тях недвусмислено личи, че Мария е в ръцете на Ласитър. Хората ми са се опитали да я освободят. Но тогава от засада изскочили другите мерзавци и избили всички. Той е отвлякъл Мария. И сега ще я отведе в Мексико, при неговия шеф Манаскуа.

— А какво стана с индианците?

— По дяволите! Те са страхливи баби! Проповядват мир и само в краен случай посягат към оръжието. Мария така ми ги описа. Срещу дявол като Ласитър и такива като него, те нямат никакви шансове.

Мануела свали ръце от раменете му и го заобиколи. Погледна го сериозно.

— Тук нещо не е наред, Патрик. Усещам го.

— О, боже! И ти ли започваш като дъщеря ми? И ти ли си ясновидка? Ще умра от смях!