Читать «Дяволът, светицата и Ласитър» онлайн - страница 4

Бандитите ги гледаха и се смееха.

Измъчените мъже едва събираха сили да извикат. Бяха толкова изтощени, че само с подсъзнанието си разбираха какво става с тях.

Спътничките им плачеха, хленчеха и молеха за милост. И действително, след известно време босът кимна снизходително с глава.

Изтезанието най-сетне свърши.

— Какво ще правим с жените, Рио? — попита един от хората му сдържано. — Няма ли и те да си получат заслуженото?

Главатарят поклати глава.

— Вече получиха достатъчно. Трябва да се свърши само още едно нещо и случаят ще бъде приключен за мен. — Той посочи пленника в средата, който беше домъкнат до тук от другите двама, защото не можеше да се справи със собствени сили. — Какво му е на Пако? Ранен ли е?

— Настъпил е един кактус и понеже проклетите му сандали вече за нищо не стават, бодлите са влезли в краката му. Това е причинило възпаление и вече целият е гноясал. Прецени сам — това е отравяне на кръвта.

Главатарят бързо се огледа.

— Реймънд! — извика той.

Ник Реймънд беше сух като клечка тексасец, който доста разбираше от лекуване на рани. Затова се ползваше с особена слава сред бандитите. Смятаха го за много способен.

— Я ела виж тук, Ник! — повика го Рио.

Ник Реймънд набързо приключи с прегледа.

— Гангренясал е! — установи той вяло.

— Нищо ли не може да се направи вече?

Реймънд глухо се изсмя.

— Може да му се помогне с ампутация — отвърна той.

Рио кимна. Беше взел решение за присъдата.

— Значи вече не става за работник — каза той със зловещо безразличие. — Не обичам да гледам такива неща, но това има и своята добра страна. Така той ще послужи за назидание на останалите и ще им вдъхне необходимия страх.

Ник Реймънд разбра.

— Това е добра идея, шефе — каза той ласкателно. — И как смяташ да го пратиш на оня свят? Мисля, че даже не е необходимо и пръста си да помръднеш. Той и без друго ще пукне.

— Да, но аз искам да бъде обесен — каза Рио. — От тактическа гледна точка това е значително по-добро.

Бандитите, които бяха достатъчно близо, за да могат да чуят всичко, мърмореха одобрително. Всъщност и те биха направили същото, дори шефът да беше решил нещо друго.

Пленниците още не знаеха какво ги очаква. Мислеха, че след като са изтърпели боя, всичко е минало, защото Рио едва ли би унищожил ценната работна ръка просто така.

Надзирателят пристъпи към тримата вързани пленници.

— Вие извършихте тежко престъпление — оповести той рязко. — Обикновено за такова нещо наказвам със смърт.

Направи дълга пауза.

Пленниците си отдъхнаха. Леко се бяха отървали.

Техният мъчител се наслаждаваше на мисълта, че те повярваха.

— Но — продължи той след привидно безкрайната пауза, — все още не смятам да ви освободя и тримата невредими.

С това създаде напрежение и опъна до скъсване нервите на пленниците.

Проблесналата за миг в очите им надежда отново помръкна. Вече знаеха, че крои нов пъклен план.

Рио бавно бръкна в джоба си и извади три кибритени клечки.

— А сега — каза той — всеки от вас може да изтегли по една клечка. Едната ще бъде с отчупена главичка. Ето…

Той направи това така ясно, че да могат всички да го видят. След това отново скри клечките в шепата си.