Читать «Дяволът, светицата и Ласитър» онлайн - страница 5

— Сега ще ви дам да теглите — каза той и пристъпи към човека в средата, когото беше избрал за жертва. — Който изтегли клечката без главичка, ще трябва да изкупи вината и на останалите.

Хилейки се, инквизиторът застана пред пленника, чийто крак беше възпален и можеше да бъде спасен само с ампутация. Рио държеше свития си юмрук под носа му. Между палеца и показалеца стърчаха краищата на трите клечки.

— Захапи едната и я изтегли! — заповяда той. — Може да имаш късмет.

Всички гледаха втренчено, без да помръднат. Въпреки оковите, цялото тяло на пленника трепереше, а очите му като че ли всеки момент щяха да излязат от кухините.

— Хайде тегли! — препираше мъчителят Рио. — Имаш шанс.

Бедният човечец захапа средната клечка и я изтегли.

От пленниците се изтръгна стенание.

Беше изтеглил клечката без главичка и така се обричаше на смърт.

Той пое въздух като се задъхваше. Искаше нещо да каже, да помоли за милост, но от пресъхналите му, напукани устни не излезе никакъв звук. Страхът бе стегнал гърлото му.

— Е, това е — каза Рио равнодушно. — Ти загуби, Пако.

Другите две беше мушнал пак в джоба си. Сега нещастникът отново възвърна гласа си.

— Това е измама! — виеше той. — Ти си знаел кого искаш да убиеш, кучи сине! Счупил си главичките и на трите клечки. Проклет, жалък кучи син! Ти…

Рио пъхна ръка в джоба си и извади две кибритени клечки. Те естествено бяха съвсем здрави.

— Искаш да ме изкараш лъжец ли, Пако? — попита той с леден глас.

Главата на обречения клюмна на гърдите му. За него вече нямаше надежда. Знаеше, че е изгубил. Рио махна на мъжете.

— Мак Ноли, това е твоя работа.

Вик Мак Ноли, човек с мъртвешко лице, беше палачът на бандата.

Той влезе за малко между скалите и се върна с едно въже, на което вече майсторски беше направил примка.

Двама бандити развързаха престъпника и го заведоха под един издаден напред скален нос.

Мак Ноли хвърли ласото и закрепи края му на един голям скален къс.

Една от трите завързани жени започна да крещи.

— Не! Не! Не можете да направите това! Моля, моля ви! Оставете ми го! Оставете моя Хуанито! Сеньор Рио, моля ви! Смилете се! Оставете ми Хуанито…

Тя хленчеше, плачеше и молеше така, че можеше да трогне и камък. Но сърцето на Рио беше по-кораво и по студено, от който и да е камък. По-твърдо и от гранитна скала.

Хуанито беше поставен върху един висок около метър камък и Вик Мак Ноли нахлузи примката на главата му.

Слънцето на късния следобед все още силно прежуряше в сухата падина. В отчаянието си пленниците започнаха да се молят на глас.

Годеницата на Хуанито се бе хвърлила на колене и закрила с ръце подутото си от плач лице.

Рио застана зад нея, хвана я за косата и неумолимо дръпна главата и назад.

— Гледай там! — изръмжа той. — Всички, всички гледайте там! Искам никога да не забравяте тази гледка. Иначе вие, мръсна сган, никога няма да се научите да се подчинявате на господаря си! — Той огледа всички и продължи: — Внимавайте добре, никой да не затваря очи, амигос! Ако някой ги затвори, ще бъде следващият, който ще увисне. Кълна се!