Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 207

Един от тях е А–3778 — германски бизнесмен, завербуван от абвера още през 1941 г. Първоначално се предвижда той да замине за Уругвай и там да сглоби радиостанция, за да предава сведения за американската военна промишленост и военните бази, събирани за него от трима агенти в САЩ. Но А–3778 постъпва другояче. След като пристига в Монтевидео, той веднага се свързва с един американски дипломат и му предлага услугите си като двоен агент. По нареждане на ФБР той се прехвърля в Ню Йорк, а в Хамбург съобщава, че уж опитите му да установи радиовръзка с Германия от Уругвай били неуспешни.

В Ню Йорк по заповед на абвера той се среща с друг германски агент, който разполага с радиостанция, и от февруари 1942 г. редовно изпраща на немците дезинформация, подготвена или от ФБР, или от комитета на началник-щабовете. Германското разузнаване е толкова доволно от работата му, че му изплаща общо 55 хиляди долара. А–3778 е използван, за да предава на абвера дезинформиращи съобщения в навечерието на десанта на съюзниците в Нормандия през 1944 г. Така например в едно от тях той съобщава:

„Няколко пехотни и бронетанкови дивизии, които бяха предназначени за изпращане във Великобритания, сега се прехвърлят в района на Средиземно море за провеждането на специална операция.“

А–3778 продължава да работи, докато в радиоцентьра на абвера във Уолдорф не остава вече никой, за да приема радиограмите му и да им отговаря.

За друг свой важен агент в Щатите абверьт смята Кохлер. Наистина той вече не изпраща толкова обилна информация, както по-рано, но все пак се котира високо. От бележките в неговия контролен картон може да се съди, че той е представил три пъти повече наистина важни по своя характер сведения, отколкото несъществени.

Заинтересува ме как е могло да се получи, че въпреки взискателността на Шеленберг, много от донесенията на Кохлер са получили висока оценка, докато той самият безделничи в Ню Йорк, а ФБР от негово име изпраща на абвера дезинформация. Започнах да подозирам, че човекът, охарактеризиран публично от директора на ФБР Хувър като „агентът, измамил Хитлер“, в действителност е измамил Хувър и цялото Федерално бюро за разследване. Неволно се натрапва предположението, че с помощта на някакъв трик Кохлер е съумявал да изпраща на своите германски господари правдиви донесения, докато американските му господари — пак от негово име — изпращат в Хамбург фалшиви.