Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 206

Междувременпо Кохлер живее в малък, но съвсем приличен хотел, получава доста доста добра заплата (от конфискуваните от самия него пари), ползва се с пълна свобода, във всеки случай поне външно, може да ходи когато и където му хрумне. Той бързо свиква да използва предоставените му възможности, става взискателен, държи се твърде предизвикателно и вече не проявява такава откровеност, с каквато отначало разказва за себе си. В поведението му се появява някаква потайност, на няколко пъти успява да измами наблюдаващите го служители на ФБР. Веднага щом пристигат в САЩ, жената на Кохлер се опитва да скрие комплекта шпионски принадлежности на мъжа си — лупата, специалния фотоапарат „Чайка“, химикалите за приготвяне на симпатично мастило и за проявяване на написан с него текст — всичко, което той е показал на американския вицеконсул. Конфискуват парите на Кохлер, предоставени му от абвера, скъпоценностите и марките, но холандецът очевидно има и други средства, за които предвидливо е премълчал и ги пази у някой съучастник. Като казва, че по професия е бижутер, той поисква да му разрешат за прикритие да отвори работилница за ремонт на радиоапаратура — уж се бил уговорил за това с вицеконсула в Мадрид.

Кохлер сътрудничи с американците, според думите на Хувър, „под дулото на пистолета“.

От 7 февруари 1943 г. до 26 април 1945 г. ФБР изпраща от името на Кохлер 115 различни съобщения, или общо 231 телеграми, за което свидетелствува номерът на последното му донесение. Аз намерих всички тези телеграми в архивите на абвера, в личното дело на шпионина. Но ето нещо неочаквано: оказа се, че донесенията на Кохлер са не 115, а значително повече! Така например на 4 март 1944 г. ФБР изпраща радиограми номер 63, 64, 65, а по това време в делото на Кохлер в абвера се пазят вече 137 телеграми.

Очакваше ме и друга изненада. За телеграмите, които Федералното бюро за разследване изпраща от името на холандеца, се използва шифърът на абвера, базиращ се на холандския молитвеник — в Мадрид Кохлер го е показал на американския вицеконсул, а в Ню Йорк го е дал на сътрудниците на ФБР. А когато се запознах с телеграмите на Кохлер номер 137, 140, 178, 229 и 240, се оказа, че те са обработени със съвсем друг шифър.

Успях да установя още едно обстоятелство, даващо възможност да се направи извода, че в работата си за германците Кохлер очевидно не е използвал само един канал. Работата е там, че след като Канарис е отстранен и по-голямата част от функциите на абвера са предадени на СД, Валтер Шеленберг реорганизира ведомството, наследено от изпадналия в немилост адмирал. Той е убеден, че по-голямата част от агентите на абвера вече не може да бъде полезна, а някои дори нанасят вреда. Озлобен дилетант, който не вярва на никого и особено на хората на Канарис, той заповядва още веднъж внимателно да се огледат всички агенти, а за да ги оценява, измисля собствена система. По нареждане на Шеленберг на всеки агент завеждат специален картон, като на едната му страна се отбелязват „добрите“ донесения, а на другата — „лошите“ или съдържащите дезинформации. Според Шеленберг, ако от време на време преглеждат тези картони, биха могли да определят кой агент е полезен и сигурен, а кой е безполезен и дори двоен агент. Предвижда се веднъж на всеки четири месеца да се анализира работата на всеки агент, тъй като се предполага, че за този период ще стане ясно дали донесенията се потвърждават или не. По време на тези нововъведения по-голямата част от агентите, работили за абвера в началото на войната, вече са отпаднали и замислената от Шеленберг реформа засяга новите, завербувани набързо на мястото на излезлите от играта. Чувствително се променя и съставът на агентите, действуващи в Съединените щати — те стават по-малко, а изпращаната от тях информация — по-лоша. Още през 1942 г., когато Кохлер пристига в САЩ, в списъка на агентите има девет много ценни и няколко десетки средни. След проведената от Шеленберг чистка в списъка остават 12 посредствени агента, главно испанци и португалци. От ценните шпиони успяват да оцелеят само двама.