Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 98

— Разбира се, не ви притискам за незабавно решение — продължава Джил. — Но щом желаете да смените кариерата си, бих казала, че този пост ще е идеален за вас. Ще бъде проведено кратко интервю, естествено, но не смятам, че би имало някакви проблеми. — Тя ме поглежда с усмивка и добавя: — И съм убедена, че ще можем да се преборим да получите изключително атрактивен финансов пакет.

— Наистина ли?

Изведнъж усещам дъхът ми да спира. Тя ще се бори да получа изключително атрактивен финансов пакет! Аз да го получа!!

— О, да! — казва Джил. — Трябва да знаете, че специалисти като вас са един на хиляда. — Усмихва ми се доверително и добавя: — Знаете ли, когато вчера получих автобиографията ви, буквално заподскачах от радост! Такова невероятно съвпадение!

— Абсолютно невероятно! — Съгласявам се и също й отправям лъчезарна усмивка.

Боже Господи, та то си е направо фантастично! Все едно изведнъж да ти се изпълни най-съкровената мечта! Ще бъда банкер! И то не някакъв си там прост банкер, а банкер от най-висока международна класа!

— В такъв случай — подема Джил с непосредствен тон, — да вървим да се запознаете с новия си работодател!

— Какво? — зяпвам изненадано, на което тя се усмихва доволно.

— Не исках да ви го казвам, преди да ви видя лично. Мениджърът по човешките ресурси на Банк ъф Хелзинки е тук за среща с нашия изпълнителен директор. Убедена съм, че много ще му допаднете. Така че ще можем да уредим документите по назначаването ви още до обяд.

— Отлично! — възкликвам и ставам. Ха-ха-ха! Ще бъда банкер!

Вече сме изминали половината коридор, когато думите й изведнъж стигат до съзнанието ми: Банк ъф Хелзинки.

Хелзинкската банка!?! Чакай малко, това май означава да… Тя не иска да каже, че…

— С нетърпение очаквам да ви чуя да си говорите на финландски — подхвърля Джил въодушевено, когато поемаме нагоре по стълбите в дъното на коридора. — Изобщо нямам представа как звучи този език.

О, Боже. О, БОЖЕ! НЕ!!!

— Пък и на мен езиците никога не са ми вървяли — продължава Джил доверително. — Изобщо не ме бива в тази област. За разлика от вас!

Хвърлям и лъчезарна усмивка, без да изоставам нито крачка от нея. Но сърцето ми бие до пръсване и едва си поемам дъх. Мамка му! Ами сега? КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, ЩЕ ПРАВЯ СЕГА?

На горния етаж тръгваме с лека стъпка по друг коридор. Дотук се справям чудесно. Стига само да продължаваме да вървим, всичко ще е наред.

— Финландският труден ли е за изучаване? — пита Джил.

— Не особено — чувам се да отговарям с леко пресипнал глас. — Баща ми… баща ми е наполовина финландец.

— Ясно, и аз си помислих, че сигурно има нещо такова — отбелязва Джил и добавя, като се позасмива: — Все пак, това не е предмет, който се изучава в училище, нали?

„Лесно й е на нея да се смее“, мисля си обзета от ярост. Така де, не я водят нея на заколение! О, Боже, ужас! Непрекъснато се разминаваме с разни хора, които ме поглеждат с усмивка, сякаш си мислят: „Аха, говорещата финландски!“

Откъде накъде ми щукна да пиша, че говоря финландски, за Бога? Що ли ми трябваше?!

— Добре ли сте? — пита Джил. — Май сте мъничко притеснена?