Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 84

Изведнъж замръзвам със зяпнала уста. Какво става тук?

Чакай, чакай малко сега! Какво носи онова момиче там? Моите зеброви дънки! И приближава към пробните кабинки! О, Боже!! Тя иска да ги пробва. Но те са МОИ!

— Здравейте — поздравява момичето усмихнато, приближавайки към мен.

— Здравейте — отвръщам, като се опитвам да запазя самообладание. — Ъъъ… колко дрехи внасяте?

— Четири — показва ми закачалките в ръцете си момичето. На стената зад мен има четири стилни кукички, номерирани с „1“, „2“, „3“ и „4“. На тях висят изящни плочки със съответната цифра, които раздаваме на влизащите в кабинките клиентки. И ето че сега момичето стои пред мен и чака да му дам плочка с цифрата „4“, за да влезе в пробната. Да, ама аз не мога да го направя.

Не мога — буквално физически не мога — да я пусна да влезе да пробва МОИТЕ дънки.

— Всъщност — чувам се да казвам, — позволено е да се внасят само по три дрехи.

— Така ли? — възкликва изненадано момичето. — Но тук… — посочва кукичките с плочки.

— Да, знам — отговарям хладнокръвно. — Току-що промениха правилата. Съжалявам — казвам с възможно най-неотзивчива усмивка.

Това, което правя, май си е чиста злоупотреба с властта. Не позволявам на хората да пробват дрехи! Та аз мога да им съсипя живота!

— О, добре — отвръща момичето. — Ами тогава ще оставя при вас.

— Това тук — казвам припряно и сграбчвам зебровите дънки.

— Не, не това — отвръща момичето. — Мисля че…

— Задържаме дрехата, която е най-отгоре — заявявам хладнокръвно и отново пускам неотзивчивата усмивка. — Съжалявам.

Слава Тебе, Господи, че на света съществуват неотзивчиви продавачки и тъпи, безсмислени правила. Хората до такава степен са свикнали с тях, че на това момиче и през ум не му минава да подложи думите ми на съмнение. То само извърта примирено очи към небето, грабва от ръката ми плочката с изписаната на нея цифра „3“ и се промъква край мен, за да влезе в кабинката, а аз оставам с въжделените си дънки в ръце.

Добре, и сега какво? Откъм кабинката на момичето чувам вдигане и сваляне на ципове, потракване на закачалки. Няма да й отнеме много време да пробва трите дрехи, който внесе. След което ще излезе и ще поиска зебровите дънки. О, Боже! Какво да правя? За няколко мига оставам парализирана в нерешителност. После звукът от дръпването на завесата на една от кабинките ме изтръгва от вцепепението ми. Светкавично се навеждам, мушвам дънките под завеската на празната пробна от другата ми страна и отново се изправям с най-невинна физиономия.

След миг Даниел приближава до мен забързано, с бележник в ръце.

— Всичко наред ли е? — пита тя. — Справяш се, нали?

— Чудесно — отвръщам и й хвърлям вдъхваща доверие усмивка.

— Точно уточнявам графика за обедните почивки — продължава тя. — Ако издържиш до три, после можещ да ползваш един, вместо половин час.