Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 80

Фасулска работа, за която ти се плаща по две лири на рамка. В кутията има материал за сто и петдесет рамки, значи… ами значи, че ако в продължение на една седмица правя по тридесет рамки на нощ, ще спечеля триста лири — ей така, в свободното си време!

Добре, да започваме. Кече, рамка, лепило, плат, ширит.

О, Боже! О, БОЖЕ! Мамка му, кой им е правил дизайна на всички тия скапани проклетии?! Парчетата плат просто не са достатъчно големи, за да покрият кечето и рамката. Или поне трябва да ги разтегнеш адски силно, но пък тъканта е толкова тънка, че се цепи. Оплесках с лепило целия килим, две от мукавените рамки се пречупиха, докато опъвах плата по тях, а единствената рамка, която успях да направя, изглежда всъщност доста… хъм, откачена. И това ми отне…

Прозявам се, поглеждам часовника и чак хлъцвам от изненада: 23 ч. КАКВО? Излиза, че съм работила вече цели три часа. А за цялото това време съм успяла да направя само една-единствена психарска на вид рамка, която дори не съм сигурна, че ще ми я приемат, и да скапя две други. Направо ми се повръща само при вида на тези мукави и кечета. Защо изобщо хората ще поискат да купуват такива тъпи, кичови фоторамки, питам аз?!

В този момент вратата се отваря и Сузи се връща.

— Здрасти! — казва тя, влизайки в хола. — Добре ли си прекара?

— Не бих казала — отвръщам мрачно. — Взех да правя тези неща и…

— Е, няма значение! — прекъсва ме Сузи с драматичен тон. — Защото знаеш ли какво? Имаш таен обожател!!

— Какво? — поглеждам я стреснато.

— Един мъж страхотно те харесва — обявява тя, сваляйки палтото си. — Чух го тази вечер. За нищо на света няма да познаеш кой!

„Люк Брандън“ просветва догадката в съзнанието ми, преди да успея да я спра. Смешно! Но Сузи пък откъде е чула подобно нещо? Глупаво предположение. Направо тъпо. Невъзможно.

Може да са се засекли в някое кино — услужливо подсказва мозъкът ми. Ами да, тя май го познава, нали? И той сигурно й е казал, че…

— Братовчед ми! — оповестява Сузи триумфално. — Таркуин. СТРАШНО си пада по теб.

О, за Бога!

— Тайно въздиша по теб — продължава тя сияеща от щастие. — Всъщност, хлътнал е по теб, откакто те е видял за пръв път!

— Не въздиша чак толкова ТАЙНО… — започвам саркастично, но като виждам колко стреснато ме поглежда, млъквам, защото не ми се ще да наранявам чувствата й все пак?

— Значи вече знаеш, така ли? — пита Сузи.

— Ами… — отвръщам, свивайки неопределено рамене.