Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 7

Същият следобед Филип, редакторът, за когото работя, извиква името ми и аз чак подскачам стреснато.

— Ребека! — казва той и ми дава знак да отида при него. — Би ли дошла за малко.

Гласът му изведнъж прозвучава по-ниско, почти съзаклятнически, усмихва ми се, сякаш се готви да ми съобщи нещо приятно.

„О, Боже! — мисля си. — Повишение!“ Това ще да е. Знае, че не е честно да получавам по-малко от Клеър и се кани да ме повиши на нейното ниво. Или дори по-високо. Но иска да ми го каже дискретно, така че Клеър да не започне да ревнува.

На лицето ми се лепва широка усмивка, ставам и изминавам трите и нещо метра до бюрото му, като се опитвам да остана хладнокръвна, но вече пресмятайки какво ще си купя с придружаващото повишението увеличение на заплатата ми. Ще си го взема онова широко разкроено палто от „Уистълс“. Ще си купя и едни черни ботушки с високи токчета от „Пие а Тер“. Може и да отида някъде на почивка. И ще я платя тази проклета сметка от „Виза“ веднъж и завинаги. Имам чувството, че ще полетя от обзелото ме облекчение. ЗНАЕХ си аз, че всичко ще се оправи…

— Ребека — започва той и побутва към мен някаква покана, — няма да успея да отида на тази пресконференция. Но може да се окаже доста интересно. Би ли отишла вместо мен? Става дума за „Брандън Къмюникейшънс“.

Усещам как очарованото ми изражение се смъква от лицето ми като желе. Не ме повишава. Заплатата ми също няма да бъде увеличена. Чувствам се измамена и предадена. ЗАЩО ми се хили така? Знаел е какви надежди ми вдъхва. Подло копеле.

— Нещо не е наред ли? — пита Филип.

— А, не, всичко си е наред — измърморвам.

И да искам, не мога да се усмихна. Разкроеното ми палтенце и ботушките ми с високи токчета се завихрят и изчезват в далечината като Злата вещица от Запад. Няма, няма да има повишение. Само някаква си пресконференция за… Поглеждам поканата… Ново дружество в комуникациите. Как изобщо е възможно някой да предполага, че ще е интересно?

— Напиши кратък отзив за рубриката „Новини“ — казва Филип.

— Добре — измърморвам, свивам презрително рамене и се оттеглям покрусено.

Две

Има една-единствена жизненоважна покупка, която трябва да направя на път за пресконференцията — да купя „Файнаншъл Таймс“. В подобни случаи „Файнаншъл Таймс“ е възможно най-страхотният аксесоар към тоалета на едно уважаващо себе си момиче. Основните му предимства са:

1. Хубав е на цвят.

2. Струва само 85 ценса.

3. Ако влезеш в стая с „Файнаншъл Таймс“ под мишница, хората те вземат насериозно. Достатъчно е да стискаш под мишница „Файнаншъл Таймс“ и можеш да говориш най-въздухарските неща на света — никой няма да те сметне за лекомислена глупачка, напротив, ще решат, че си интелектуалка от тежката артилерия, при това с широки интереси.

Когато се явих на интервюто за „Успешно спестяване“, стисках под мишница „Файнаншъл Таймс“ и „Инвесторс Кроникъл“. Сложих ги на масата до чантичката си — и не ми беше зададен нито един въпрос във връзка с финансите. Доколкото си спомням, през цялото време си бъбрихме за подходящи за летуване вили и клюкахме редактотрите на други издания.