Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 69

— Е, Клеър — подхвърлям, като я виждам, че затваря телефона, — как изкара уикенда?

Вдигам поглед към нея в очакване да чуя обичайния вълнуващ разказ за това каква библиотечка къде точно са сложили тя и гаджето й, но с изненада установявам, че Клеър, изглежда, дори не е чула какво я питам.

— Клеър? — повтарям озадачена и заинтригувана.

Тя ме гледа с пламнали бузи, сякаш съм я заловила да краде химикалки от шкафа за канцеларски материали.

— Виж, Ребека — изведнъж започва Клеър припряно, — този разговор, който ме чу да водя току-що… може ли да не го споменаваш пред Филип?

Зяпвам я удивено. За какво говори? Охооо! Да не би да има тайна любовна афера? Но пък какво общо има това с Филип? Той й е главен редактор, а не…

Боже мили! Да не би да има любовна афера с Филип, а?!

— Какво има, Клеър?! — питам развълнувано.

Настава дълго мълчание и Клеър се изчервява като домат. Не мога да повярвам! Най-сетне скандал в офиса! И то не с друг, а с Клеър Едуардс!

— Хайде де, Клеър, кажи ми! — прошепвам й напрегнато. — Знаеш, че на никого няма да кажа. — Навеждам се съчувствено към нея. — Нищо чудно да мога и да ти помогна.

— Да — отронва най-сетне Клеър, като разтрива с длани лицето си. — Да, права си. Имам нужда от съвет. Не издържам повече на това напрежение.

— Разкажи ми всичко от самото начало — предлагам й спокойно, досущ като психотерапевт. — Кога започна тази история?

— Добре, ще ти кажа — прошепва Клеър, като се оглежда нервно наоколо. — Преди около… преди шест месеца.

— И как стана?

— Всичко започна по време на онази командировка в Шотландия — подема Клеър бавно. — Бях далеч от вкъщи, беше ми тъжно… и се съгласих, без дори да се замисля. Предполагам, че бях най-вече поласкана.

— Така става обикновено — казвам мъдро. Боже, страшно интересно!

— Ако Филип разбере какво правя, сигурно ще побеснее — прошепва тя отчаяно. — Но всичко е толкова лесно. Използвам различно име… и никой не знае!

— Използваш различно име ли? — питам, неволно впечатлена.

— Всъщност, няколко различни имена — отвръща тя, като се разсмива нервно. — Сигурно си чувала някои от тях — добавя и въздъхва тежко. — Знам, че поемам огромен риск, но не мога да се спра. Да ти призная, с парите лесно се свиква.

Пари ли? Да не е ПРОСТИТУТКА?

— Клеър, ти с какво точно…

— Първо беше едно съвсем кратко материалче във връзка с ипотеките за „Мейл“ — казва тя, сякаш без изобщо да ме чуе. — Помислих си, че ако ще е така, ще мога да се справя. После обаче ми поискаха голяма статия за застраховките „Живот“ за „Сънди Таймс“. После ме потърсиха и от „Пенсия и инвестиции“. И сега вече имам по три статии всяка седмица. Трябва да правя проучванията и да ги пиша тайно, а в същото време да се държа все едно, че няма нищо… — Тя млъква рязко и отчаяно клати глава. — Понякога просто не издържам. Но вече просто не съм в състояние да откажа. Хванала съм се на въдицата.