Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 68
Софи Кинсела
Скъпа миз Блумууд,
Фърст Банк Виза карта № 1475839204847586
Благодарим Ви за Вашето писмо от 3 март.
Мога да Ви уверя, че на нашите компютри се правят редовни технически прегледи, поради което вероятността от „прецакване“, както се изразявате, е изключително малка. Не сме засегнати и от вирус „Милениум“. Всички сметки в нашата банка са напълно акуратни.
Ваше право е да пишете до Ан Робинсън от „Уочдог“, щом имате такова желание, но лично аз. съм сигурен, че и тя ще потвърди, че нямате основания за оплакване.
Нашата счетоводна документация показва, че срокът за безлихвено погасяване на кредита, отпуснат Ви по Вашата „Виза“ карта, вече е изтекъл. Както вече знаете от последното изпратено Ви извлечение относно Вашата сметка, минималната сума, която се изисква да заплатите за погасяване на задълженията ни, е 105.40 лири стерлинги. Очаквам да я получим във възможно най-кратък срок.
Осем
Добре де, подходът „П. П.“ явно не сработи. Няма значение — пестенето на пари е вече отминал етап в моя живот. Тогава бях жертва на негативно мислене, докато сега вече съм настроена изцяло да мисля позитивно. Напред и нагоре. Растеж и просперитет. „П. П. П.“! Ами да, като се замисли човек, печеленето на повече пари е единственото приемливо и съвсем очевидно решение. И да ви кажа, Сузи е напълно права. Подходът „П. П. П.“ подхожда много повече на моята индивидуалност, отколкото „П. П.“. Всъщност, доказателство, че именно това е правилният за мен път, е фактът, че дори само решението да тръгна по него вече ме прави много по-щастлива. Мисълта, че занапред няма да ми се налага да си правя мижави сандвичи със сирене или да ходя по музеи свали огромен товар от душата ми. Вече ми е позволено да си купувам колкото си искам капучино и отново да се заглеждам по витрините на магазините. Боже, какво облекчение! Дори хвърлих „Как да контролираме ежедневните си разходи“ на боклука. Всъщност, Дълбоко в себе си винаги съм знаела, че това книжле е пълен боклук.
Има само един-единствен малък проблем — микроскопично мъничък, — а именно, че все още не съм съвсем сигурна как да го направя. Печеленето на повече пари имам предвид. Но важното беше да се реша, нали така? Щом веднъж съм взела решението, все нещо ще се появи на хоризонта. Абсолютно съм убедена в това!
Като отивам на работа в понеделник, Клеър Едуардс е вече на бюрото си — голяма изненада, няма що — и говори по телефона.
— Да — казва тя тихо в слушалката. — Предполагам, че единственото решение е да се планират нещата предварително. Да.
Когато ме вижда, тя за мое учудване се изчервява до бледорозово и се извръща леко настрани.
— Да, разбирам — вече почти шепне в слушалката, като записва нещо в бележника си. — И какво… каква беше досегашната реакция?
Един Бог знае защо се прави на толкова потайна. Сякаш ме интересува мизерното й съществуване. Сядам на бюрото си, рязко включвам компютъра и отварям файла с дневното си разписание. О, разкош, имам пресконференция в Ситито. Дори да се окаже някаква досадна промоция на пенсионни планове, поне ще имам възможност да се измъкна за известно време от офиса, пък може и да имам късмета да поднесат хубаво шампанско. Понякога работата може да бъде доста забавно занимание. Филип още го няма, така че можем просто да си седим и да поклюкаме малко.
