Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 66

Сузи е оставила вилицата си и жадно отпива от виното си. Вдига насълзени очи към мен, а бузите й са кървавочервени.

— Добре ли си? — питам я, като се насилвам да се усмихна въпреки парещата болка в устата ми.

— Аха, страхотно! — отвръща тя, дишайки тежко, и тъпче в устата си едри залци питка наан.

Свеждам поглед към чинията си и решително загребвам и лапвам втора вилица къри. Носът ми на секундата потича. Забелязвам, че Сузи също подсмърча, но когато очите ни се срещат, тя ми отправя лъчезарна усмивка.

О, Боже, ама че е люто! Устата и езикът ми буквално горят. Бузите ми са огненочервени, очите ми се насълзяват. По дяволите, колко от лютивия пипер сипах в това проклето нещо? Само една чаена лъжичка… дали пък не бяха две? Май реших да се доверя на готварския си инстинкт и да сипвам, докато ми се стори, че е достатъчно. Е,… хубав инстинкт, няма що!

Сълзите потичат по лицето ми, подсмърквам гръмовно.

— Добре ли си? — пита Сузи тревожно.

— Страхотно! — отвръщам, като оставям вилицата си. — Само че… знаеш… малко налютява.

В действителност обаче изобщо не съм „страхотно“. Дори не съм и „добре“. И не толкова парещата лютивина е причина за стичащите се по лицето ми сълзи, колкото това, че изведнъж се почувствах като пълен боклук. Във всичко се провалям. Дори едно най-просто къри не мога да сготвя като хората. А колко пари попилях заради него — специален тиган за балти, готварска престилка, тези екзотични подправки… Ооо, всичко ми върви абсолютно наопаки, нали така? Изобщо не съм си ограничила харченията и нищо-нищичко не съм спестила! Цялата тази седмица е един тотален провал!

Изхлипвам шумно и оставям чинията си на пода.

— Ужасно е! — казвам задавено и се разплаквам още по-силно. — Не го яж, Сузи. Ще те отрови.

— Не изглупявай, Беки! Фантастично е! — отвръща Сузи, после ме поглежда и също оставя чинията си на пода. — О, Беки! — възкликва, пресяга се и ме прегръща. — Не го вземай толкова навътре. Само дето е малко лютиво. Иначе е върхът! А питчиците наан са направо страхотни! Честно! Както виждаш, не всичко е загубено! Хайде, успокой се!

Отварям уста да й обясня, че тях не съм ги правила аз, но вместо думи, от нея излиза още по-силен рев.

— Беки, не плачи, моля те! — извиква Сузи и самата тя се разплаква. — Страшно вкусно е! Това е най-страхотното къри, което съм яла през живота си!

— Не е само кърито! — изхлипвам, като бърша сълзите от очите си. — Идеята беше да пестя. Това къри трябваше да ми струва само 2.50 лири.

— Ама… защо? — пита Сузи безкрайно объркана. — На някакъв бас ли си се хванала?

— Не! — реввам отново. — Затънала съм в дългове. И татко каза, че трябва или да пестя пари, или да правя повече пари. Цяла седмица се опитвах да пестя като луда, а накрая какво? Едно голямо нищо. — Вече цялата се треса от плач. — За нищо не ме бива.

— Глупости говориш! — рязко ме срязва Сузи. — Напротив, бива те за страшно много неща, Беки. Само че… — поколебава се тя за миг, — …само че може би…