Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 65

— И какво по-точно? — питам, стараейки се гласът ми да не звучи напрегнато.

— Предполагам, че е израз на приятелски чувства — отвръща Сузи и оставя картичката обратно на кухненската маса.

Приятелски чувства. Ами да, разбира се, така е. Израз на приятелски чувства. Което само по себе си е нещо много хубаво, естествено. Но защо ли се чувствам леко разочарована? Гледам с недоумение картичката, върху която има репродукция на лице от Пикасо. Какво ли означава това?

— Впрочем, тези неща в тигана черни ли трябва да станат? — пита Сузи, мажейки препечената си филийка с масло.

— О, Боже! — свалям светкавично тигана от котлона и оглеждам критично почернелите зърна в него.

Това готвене ще ме побърка! Ама аз, както се знае, имам силна ноля, така че изхвърлям на боклука поредните станали на въглен семена и започвам всичко отначало. Щедро изсипвам в тигана семе от кориандър, от копър, от канела, чер пипер, бахар, карамфил, дафинов лист… С това дафиновият лист свърши. Дано този път стане, защото инак…

По някакво чудо наистина става! Четиридесет минути по-късно в моя специален тиган за балти вече къкри сготвено от мен самата къри! Фантастично! Мирише божествено, пък и изглежда точно като на снимката в книгата — а аз дори не съм следвала рецептата им дословно! Което несъмнено доказва, че аз притежавам вродена дарба за готвене на индийски ястия. И колкото повече практикувам, толкова повече ще се усъвършенствам. Както казва Дейвид Е. Бартън, скоро ще мога да спретна вълшебно къри за четирима за толкова минути, колкото ще ми отнеме да се обадя по телефона и да го поръчам от ресторанта. А пък я колко пари спестих!

Тържествено вдигам капака на тенджерката със сварения от мен ориз баспати и триумфално сипвам по чиниите от него и от кърито. После щедро наръсвам всичко с накълцани на ситно листенца от пресен кориандър — и да ви кажа честно, чиниите изглеждат така, сякаш са изскочили от готварската страница на „Мари-Клер“. Изваждам от фурната купените готови, но подходящо затоплени от мен индийски питчици наан и понасям всичко към дивана в хола. Слагам едната чиния на скута на Сузи.

— Оуу! — възкликва тя. — Изглежда фантастично!

— Знам — съгласявам се гордо и се настанявам на дивана до нея. — Не е ли страхотно?!

Наблюдавам я любопитно как загребва с вилицата и пъхва в устата си първата хапка, след което и аз го правя.

— Ммм! Много вкусно наистина! — казва Сузи, дъвчейки с явно облекчение. — Доста лютиво — отбелязва след малко.

— Сосът е подправен с лют пипер — пояснявам. — А в кърито има и нарязани на ситно пресни люти чушлета. Ама пък наистина е вкусно, нали?

— Великолепно е! — възторгва се Сузи. — Ти си невероятна, Беки! Сигурна съм, че аз лично никога не бих успяла да сготвя подобно нещо!

И Сузи продължава да дъвче, но по лицето й изведнъж се изписва някакво странно изражение. Да си кажа правичката, и аз се чувствам някак особено, не мога да си поема въздух. Кърито действително е малко люто. Всъщност, АДСКИ люто е!