Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 4
Софи Кинсела
„Смит“ (Е, тук всичко е наред. Всеки има нужда от канцеларски материали.)
„Буутс“ (Сумата не е голяма. Ясно — всеки има нужда от боя за обувки.)
„Спексейвърс“ (Калъфът за очила е нещо жизнено необходимо.)
„Одинс“ (Бутилка вино — жизнено необходимо!)
„Ауър Прайс“ („Ауър Прайс“ ли? Ааа, да. Новият албум на „Шарлатаните“. Е, тук няма две мнения по въпроса — просто
„Белла Паста“ (Ясно, обядът с Кейтлин.)
„Одинс“ (Бутилка вино — жизнено необходимо!)
„Екко“ (Бензинът не се смята.)
„Куалино“ (Добре де, това е наистина много скъп ресторант… но пък човек ходи там веднъж на сто години!)
„Прет а Манж“ (Обикновено плащам в брой, когато купувам полуфабрикати, но този път просто нямах в себе си дребни банкноти.)
„Одинс“ (Бутилка вино — жизнено необходимо!)
„Ръгс ту Ричс“ (
„Ла Сенца“ (Секси бельо за среща с Джеймс.)
„Ажан Провокатьор“ (Още по-секси бельо за среща с Джеймс. Хм, що ли ми трябваше!)
„Боди Шоп“ (Електрическата масажна четка, която
„Некст“ (Една доста скучна бяла риза… но пък я купих при разпродажба, значи съм
„Милетс“…
Буквално замръзвам. „Милетс“ ли? Та аз НИКОГА не стъпвам в „Милетс“! Какво, по дяволите, ще правя в „Милетс“? Забивам недоумяващ поглед в посочената сума, свивам вежди и трескаво мисля. И после изведнъж ми светва. Та то е очевидно! Някой друг е използвал кредитната ми карта!!
Боже Господи! Аз, Ребека Блумууд, съм станала жертва на финансово престъпление!
Сега вече всичко придобива съвсем ясен смисъл. Някакъв гнусен престъпник ми е отмъкнал картата и е фалшифицирал подписа ми. Кой знае къде другаде е пазарувал с нея! Нищо чудно, че банковото ми извлечение е почерняло от гъсто изписаните цифри! Някой си е устроил пазарна оргия из цял Лондон с моята кредитна карта!! И явно си въобразява, че това безобразие ще му се размине.
Но как ли го е направил? Трескаво ровя из чантата си за портмонето, отварям го и… Картата ми от „Виза“ си е вътре — точно в отделението, където винаги я държа. Изваждам я и я разглеждам втренчено. Ясно, някой я е измъкнал скришом от портмонето ми, използвал я е най-безочливо, а после…
Оглеждам подозрително колегите си зад стъклените прегради, които отделят работните ни кутийки. Който и да го е направил, явно не е от най-умните. Да използва кредитната ми карта в „Милетс“! Та то е смешно! Аз НИКОГА не пазарувам от „Милетс“!
— Кракът ми не е стъпвал в „Милетс“! — отсичам гласно.
— Стъпвал е, стъпвал е — подмята Клеър.
— Какво? — питам и се извръщам към нея, не особено доволна, че прекъсва размислите ми. — Нищо подобно!
— Хайде, хайде, нали точно от „Милетс“ купи подаръка за Майкъл по повод напускането му?
Зяпвам я и усещам как усмивката ми се изпарява. О, по дяволите! Ами да, разбира се. Синия анорак за Майкъл. Отвратителния син анорак от „Милетс“.